Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Къде е Ейприл?

— Откъде да знам. Защо питаш мен?

— Стига си ме лъгал, Долан, и ми кажи къде е.

— Казвам ти, че не знам. Не съм я виждал от няколко дни.

— Ще те убия, лъжец, мръсник…

На Долан му стана смешно. Менефи, хрисимият Менефи стоеше насреща му с пистолет, а Елбърт го гледаше с ужас и държеше бръснача до лицето си, без да спуска надолу ръка от страх да не помръдне. Напуши го смях.

— Почакай малко, Рой — каза Долан, но продължи да стои като статуя. — Не знам къде се намира жена ти. От една седмица съм страхотно зает и не съм се виждал с нея. Дори не сме се чували по телефона. Нали така, Елбърт? Кажи, идвала ли е тук?

— Не — успя да промълви той.

— Това е самата истина, Рой…

— А къде другаде може да е прекарала нощта? Не се прибра цяла нощ.

— Не знам къде е била, но тук не е идвала. Качи се горе и провери в леглото ми. Не е преспала тук. Всички ще го потвърдят. Прибери пистолета, Рой… този път нямаш абсолютно никакво основание.

Менефи се поколеба, но свали пистолета и накрая го прибра в джоба си. Беше много напрегнат. Примигваше често-често и лицето му пламтеше. Долан разбра, че стиска устни, за да не се разплаче. Уви се с една кърпа и излезе от ваната.

— Елбърт, остави ни за малко насаме…

Елбърт кимна и излезе с бръснача в ръка.

Долан свали капака на тоалетната.

— Ела тук, Рой. Седни…

Менефи се приближи и седна, а устните му трепереха.

— Защо смяташе, че Ейприл е тук?

— Все трябва да е някъде. Очите й все в тебе бяха, за всичко е виновен този театър, знам го. Месеци наред се опитвах да я откъсна от него.

— Може би вината не е само в театъра — отговори му Долан и започна да бърше краката си в кърпата. — Може би и Ейприл има известна вина. Не искам да кажа нищо лошо за нея, но тя обича да си похойква… такава си е. Знаеш го…

— Знам, че е спала с целия град. Така е. Научих го, след като се ожених за нея.

— Е…

— Не се опитвай да я оправдаеш, Долан. И ти си спал с нея. Това също ми е известно.

— Не съм спал с нея, след като се омъжи…

— Но ходеше с нея и след като беше сгодена. Има ли разлика?

— Голяма. Виж какво, Рой, не бива да се поддаваш на гнева си. Ще си докараш беля на главата с този пистолет…

— Ще убия човека, с когото е прекарала нощта — заяви той невъзмутимо.

— И какво от това? Ще се опозориш за цял живот, а може и да те обесят. Да не би да си някакъв дрипльо, ти си човек с положение. Не си струва да извършиш такова нещо за никоя жена на света.

— Не го правя заради Ейприл. Заради друго е.