![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Отивам при Томас — прекъсна го Долан и тръгна надолу по стълбите.
— Искаш ли да обядваш после с нас? — попита го Майра.
— Не знам колко ще се забавя. Отивам при Томас…
II
Долан влезе в кабинета, но секретарката му каза, че Томас е в заседателната зала на втория етаж. Поръчал, ако Долан се появи, да отиде направо там. Долан се върна в помещението, където се списваше местната хроника, и се спря пред старата пощенска кутия, обзет от лека носталгия. Ушите му гърмяха от страхотен шум, той се обърна — всичко си беше както преди, телетипът си тракаше, пишещите машини чаткаха, хората сновяха и се промушваха между бюрата — след малко си даде сметка, че шумът не се е променил, но сега му се струва оглушителен само защото е отсъствал вече седмици…
Леката носталгия, която бе почувствал преди миг, изчезна, той постоя с надеждата, че ще го споходи отново, с надеждата, че тя ще дойде като могъщ съкрушителен прилив на скъп спомен, който ще погълне сърцето и душата му, ще залее ушите му и ще възбуди у него желанието да работи пак на същото място. Много пъти бе чувал максимата, че „който е бил веднъж репортер, остава репортер за цял живот“, и други изтъркани фрази за „миризмата на мастило“, „тръпката, когато списваш новината“ и още подобни, но сега проумя — това са празни приказки. Остана разочарован от откритието си. Тази максима беше едно от първите неща, които бе научил, а сега излизаше, че и тя е глупост. Няколко от репортерите го гледаха, а също и двама от старците иззад преградата на машинописното отделение, но никой не го заговори и не показа, че го е забелязал дори само с кимване или помахване.
Долан излезе от редакцията, тръгна надолу по стълбите към заседателната зала и в душата си усещаше, че прекосява мост и никога вече няма да мине по същия път… вървеше към библиотеката и си мислеше
добре
зле
добре
зле
добре
зле добре зле добре зле добре зле добре зле добре зле добре зле добре зле добрезледобрезледобрезледобрезледобрезледобрезле
но всъщност не можа да реши кое е вярното.
Отвори вратата на заседателната зала и влезе. Шестимата мъже, които седяха около масата, млъкнаха и обърнаха погледи към него. Долан познаваше и шестимата: Томас — на председателското място, Мастънбом — собственика на „Индекс“, утринния вестник с най-голям тираж, Хаветри — собственика на „Куриер“, Ридъл — икономическия директор на „Стар“ — следобедния вестник с най-малък тираж, Сандридж — отговорния му редактор, и Бариджър — завеждащ местната хроника на „Таймс Газет“.
— Заповядай, Долан — покани го Томас и му посочи място до себе си — тапициран с кожа стол. — Радваме се, че дойде. Познаваш се с господата, нали?
— Да. Добър ден — кимна към тях Долан.
— Седни. Какво ти има на главата?
— Нищо… пострадах малко…
— Много неприятно. Седни — повтори Томас и се обърна към останалите. — Аз ли да съобщя на Долан защо сме се събрали?
Чуха се две изсумтявания.
— Долан — започна Томас, — тази среща е нещо необичайно, ние нямаме такава практика. Всички вестници са изпратили тук свой представител в защита на обща цел. Държа да знаеш, че ние сме решени да отстояваме правата си. С това искам да кажа, че няма да позволим да се подлага на риск тиражът ни. Поканихме те тук, за да ти направим едно предложение…
Долан го изчака да продължи, без да каже нищо.
— Споразумяхме се да ти дадем по две хиляди и петстотин долара — общо десет хиляди — и да ти намерим редакторско място, в който вестник пожелаеш, в който град пожелаеш, стига този град да е на не по-малко от хиляда и петстотин километра от Колтън, при условие че се откажеш от списанието си и подпишеш документ, че няма да основеш ново в нашия град.
— Защо ми правите това предложение? — попита Долан.
— Ще бъдем откровени с теб. Има много теми, които ти можеш да засягаш в твоето списание, а ние във вестниците, поради безкрайни ограничения, дори не можем да споменем, камо ли да ги разнищим. Тези теми са интересни като четиво, защото имат разрушителна сила… Ето ти конкретния пример със самоубийството на доктор Хари Карлайл…
— Това самоубийство ли беше?
— Разбира се!
— Не знаех. Трябваше да гадая по това, което прочетох във вестниците. В никой от тях не се казваше, че е самоубийство. Пишеше, че е намерен мъртъв, а до него имало пистолет.