![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
Човекът явно беше чужденец, с доста износени дрехи и много дребничък. Италианец, помисли си Долан. Изглеждаше смутен. Но Долан се усъмни дали не се преструва — вече бе започнал да подозира всички наред.
— Ето това е мистър Долан — обяви Юлисис не особено любезно и тръгна колебливо към вратата, сякаш се двоумеше дали да излезе, или не. Долан го подкани с глава да побърза, а непознатият поизчака да напусне стаята, преди да проговори.
— Мистър Долан, имам нужда от помощта ви.
Долан се изненада, че човекът говори на правилен английски. По вида му можеше да се очаква, че ще има ужасен акцент.
— Седнете — покани го Долан, без да откъсва очи от него.
— Казвам се Багриола — представи се човекът, но все още стоеше прав, мачкаше шапката си и поглеждаше неспокойно към Майра. — Бръснар съм…
— Това е мис Барновски. Секретарката ми. Седнете…
Багриола обърна бързо глава към нея, кимна й и накрая приседна на крайчеца на стола. Майра се премести по-близо към библиотеката, така че да остане зад гърба му, облегна се на лакът и се вторачи в него, а на лицето й се четеше враждебност. Багриола явно я почувства, защото се обърна един-два пъти, за да я погледне, и в очите му се появи страх.
— Не се безпокойте, мистър Багриола — продължи Долан. — Никой няма да ви направи нищо лошо. Защо поискахте да се срещнете с мен?
— Ще ви кажа. — Багриола се посъвзе, но заговори само на Долан. — Ходих в полицията, ходих по редакциите на вестниците, но никой не може да ми помогне. Днес, докато бръснех един човек, той разговаряше с някакъв друг и му обясняваше с каква смелост се борите за правдата…
— Казахте, че полицията не искала да ви помогне. В какво по-точно?
— Вече на два пъти някакви хора ме хващат, водят ме до пресъхналото корито на реката и ме бият с камшик. Втория път ме завързаха за едно дърво и ме оставиха така.
— Какво говорите? Какви са тия хора?
— Не знам какви са. Носят мантии. Имат качулки. Мажат жертвите си с катран и перушина.
— Боже мой! Кръстоносците!
Багриола кимна, подсмихна се малко иронично, изправи се и свали сакото си. Смъкна вратовръзката си и започна да разкопчава ризата си.
— Да ви покажа — обясни той и я съблече. — Вижте…
Долан се изуми.
— Боже господи! Майра, ела тук да видиш…
Гърбът на Багриола представляваше артистична плетеница от белези и рани.
— В тия две бразди ще хлътне целият ми пръст — възмути се Долан. — Никога не съм виждал подобно нещо. Истинско чудо е, че сте оживели… никога не съм виждал подобно нещо.
— Очевидно не знаеш и много други неща, които стават в твоята велика свободна страна — тихо вметна Майра, но Долан продължи да разговаря с Багриола.
— Трябва да се обърнете към лекар. Раните могат да се инфектират…
— Ходя на лекар вече няколко пъти. Само тази вечер му казах да не ме превързва, защото ще идвам да ви ги покажа — отговори спокойно Багриола и облече ризата си.
— Боже господи! — повтори Долан. — А в полицията какво ви казаха?
— Нищо. Обясниха ми, че след като не съм в състояние да посоча кои са нападателите, те не можели да направят нищо. Пък аз, естествено, не мога да ги посоча, защото ония носят маски и се движат винаги на групи. Много са смели, няма що — сви рамене Багриола и се закопча.
— Мога ли… искате ли да пийнете нещо? — предложи Долан.
— Благодаря ви, не искам — засмя се Багриола. — Искам само едно — справедливост…
— Ама че история — каза Долан като на себе си, все още под въздействието на видяното.
— Не го взимайте много навътре — продължи Багриола. — Аз съм само един от многото…
— Искате да кажете, че такива неща се случват често, така ли?
— Много често. Има десетки случаи, но никой не ги знае, защото във вестниците не пишат за тях. Точно това ме убеди, че в полицията и във вестниците има хора, които са наясно с всичко. Иначе защо щяха да прикриват фактите?
— Много добре говорите английски, не като чужденец — обади се Майра.
— Вие също — усмихна й се кротко Багриола.
— Аз не съм чужденка…
— Нито пък аз. Тук ми е родината. Щом се развълнувам, понякога започвам да бъркам граматиката, но инак говоря добре. Вижте… аз съм американец. — Той взе сакото си и обърна ревера му към тях.