![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
На него беше забодена червено-бяло-синята лента на Ордена за особени бойни заслуги.
— Получих го при Аргон. Бях в Първа армия, при Кюнел.
— Да, американец сте, истински — съгласи се Долан. — Ако седна да напиша каквото ми разказахте, няма да ми повярват. Всички ще са убедени, че съм измислил тази подробност за ордена, за да прозвучи още по-иронично…
— Но това е истина. Сам виждаш, Майк.
— Разбира се, че е истина, просто казвам, че това е добре познатата история, в която никой не вярва вече… Извинявайте, че ви прекъснах, мистър Багриола. Продължавайте. Защо са ви бичували?
— За аморалност. Казаха… — Той млъкна и погледна с неудобство към Майра.
— Продължавайте, мистър Багриола — подкани го тя.
— Казаха, че съм спял със сестра си, с балдъзата си и с дъщерите си…
— Защо ви обвиниха точно в това?
— Близко е до ума, мистър Долан. Ние сме голямо семейство, а живеем в много малка къща. Ако имах пари, щяхме да се настаним в голяма къща и всеки щеше да си има своя стая…
— Но вие нямате неморални прояви, нали?
— Не, сър. Няма такова нещо. Повярвайте ми.
— Вярваме ви — успокои го Майра. — Как стана така, че нарочиха тъкмо вас?
— Не знам. Но вие можете да проверите що за човек съм. Пращам децата си на училище, гледам си добре работата в бръснарницата, на църква ходя… плащам си сметките. Е. не всичките, но всеки месец изплащам част от тях. Не знам защо са ме нарочили. Може би съседите.
— Да не би някой да иска да ви отмъсти?
— За какво? Не съм направил нищо лошо на никого…
— Не е необходимо да има кой знае каква причина, за да хванат някого и да го бичуват — каза Майра. — Правят го, и толкоз…
— Бичували са много хора. Има някои осакатени. Друг един човек са го бесили…
Долан ахна:
— Какво?
— Не са го оставили да умре, трябвало да му бъде за урок. Но ще остане парализиран за цял живот. Засегнали му някакъв нерв…
— Вижте какво… можете ли да ме заведете при този човек?
— Разбира се. Когато пожелаете.
— Сега. Искам да отидем още сега…
— Чакай малко, Майк. Няма защо да се действа прибързано. Светът няма да се свърши за един ден.
— Не разбираш ли, досега не съм чувал нищо по-ужасно. — Тънките устни на Долан бяха съвсем побелели. — Не ме интересува какво е направил онзи човек. Но никоя банда от бъзливи негодници няма право да го окачва на въжето. Същата банда ли е била, Багриола?
— Носели са черни мантии и черни качулки. Сигурно има много банди, но принадлежат към една и съща организация…
— Досега не съм чувал нищо по-ужасно — повтори Долан и започна да си слага вратовръзката. — Ама че забавление са си измислили!
— Независимо от това много е глупаво да се палиш толкова. — Майра отиде при него. — Виж какво, Майк, видяла съм не малко неща в живота си и мога да те уверя, че това е просто един пореден пример за нравите в добрата стара Америка. В тази страна подобни истории нямат край. Боже мой, та ти не можеш да се изправиш срещу цялата система с голи ръце. Трябва да се примириш и с това, както и с всичко останало, да проявиш спокойствие и зрелост. Не бива да пилееш силите си, щом нещо те развълнува. Дръж се разумно… — Със студен поглед тя се обърна отново към Багриола: — Приемам, че ни казахте истината, нали?
— Самата истина. Знаете, че е така.
— Аз ви вярвам — Долан облече сакото си. — Бях чувал за тия хубавци, но сега за пръв път виждам как действат…
Майра отиде до бюрото и вдигна вестника, който покриваше пистолета. Багриола я наблюдаваше, но бледото му лице не трепна. Майра взе пистолета, върна се при Долан, извади празния кобур от задния му джоб, а после го пъхна на мястото му заедно с пистолета. После се обърна към Багриола:
— Аз също съм склонна да ви вярвам. Но нашата работа е опасна и трябва да внимаваме. И при най-малкото съмнение, че се опитвате да му поставите капан, Долан ще ви застреля на място. Запомнете го.
— Не сме стигнали дотам, Багриола — успокои го Долан. — Да вървим.
— Преди да тръгнете, можете ли да ми оставите адреса на бръснарницата и на дома ви, мистър Багриола?
— Бръснарницата се намира на Норт Лас Крусес 1038, а къщата ми е до нея, на 1040.
— Благодаря. — Майра си записа улицата и номерата. — Майк, ако не ми се обадиш до два часа, ще извикам Макгонагил и тръгваме за този адрес. Погрижете се той да се прибере жив и здрав, мистър Багриола.