Мечът на Шанара

Когато остави Шърл и се върна в стаята си, вече готов за горещата вана и за смяна на бельото, планът за освобождаването на Балинор се оформяше в главата му. След като се изкъпа продължи да изпипва подробностите, когато някой почука на вратата. Намъкна робата, която домакинът му беше оставил, прекоси стаята и отвори. Един от слугите на двореца му носеше меча на Лий. Усмихна се, поблагодари му и хвърли безценното оръжие на леглото. Спомни си, че го беше оставил върху седалката на каретата, докато идваха в двореца и после беше забравил да си го вземе. Докато се обличаше мислите му се зареяха в миналото. Припомни си славната служба на износеното в битки оръжие. Толкова много беше видяло след появата на Ший в Лий преди няколко седмици. Та това можеше да бъде един цял човешки живот.

Замисли се за миг за липсващите му приятели и за хиляден път се зачуди дали малкият човек от Вейл е още жив. Не трябваше сега да е в Тирзис, помисли си с горчивина, като се самообвиняваше. Ший беше разчитал на закрилата му, но той не е оправда доверието му. Многократно Мениън се беше поддавал на желанията на Аланон и всеки път съвестта му го беше предупреждавала, че следвайки съветите на друида, той по някакъв начин предава приятеля си. Вътрешно се ядоса на себе си при мисълта, че беше пренебрегвал отговорността си към младежа от Вейл. И все пак, решенията, които беше вземал, и които го бяха довели до Тирзис, бяха лично негови. Освен Ший имаше и други, които имаха крещяща нужда от него…

Прекоси просторната спалня с отмерени крачки, потънал в мисли, отпусна се тежко в голямото, така желано меко легло и протегна ръка към хладния метал на меча. Леко го опипа с пръсти, докато лежеше уморен и мислеше за предстоящите проблеми. Представяше ся изплашеното лице на Шърл и очите й, които търсеха неговите. Тя имаше огромно значение за него. Не можеше да я изостави сега, за да поднови издирването на Ший, независимо от последствията. Изборът беше мъчителен, ако изобщо имаше място за някакъв избор, защото дългът му не се ограничаваше с живота само на тези двамата, а включваше и живота на Балинор и на затворените му приятели и, в крайна сметка, живота на всички хора на Калахорн. Аланон и Флик щяха да намерят изчезналия — Ший, ако още е жив. Толкова много зависеше от тях, помисли си той, а уморените му мозък и тяло вече потъваха в толкова необходимия му сън. Единственото, което можеше да направи, беше да се моли да успеят, да се моли и да чака. Известно време се отпусна в дрямка и после заспа дълбоко.