Ужас [bg]

На леда хората би трябвало да затоплят храната си в малки тенекиени кутии с надписи „Приспособление за готвене“, използвайки спиртниците си, които захранваха със съхраняван в бутилки етер. Ала дори и в безветрено време често беше изключително трудно да се заредят и запалят спиртниците, а при силен вятър беше абсолютно невъзможно, дори и ако някой рискува да пробва да запали спиртник във вътрешността на палатка. Затова, утешавайки се с мисълта, че месото, зеленчуците и супите в голднъровите консерви вече са сготвени, мъжете просто пиеха замръзналата или полузамръзнала субстанция направо от кутиите. Бяха изнемощели от глад, а им предстоеше да мъкнат шейните цял един безкраен ден.

Гудсър — а преди това и тримата покойни лекари — бяха говорили неведнъж на Крозиър и Фицджеймс за необходимостта голднъровите консерви хубаво да се затоплят, особено супите. Зеленчуците и месото, беше отбелязал Гудсър, наистина са готвени, но супите — предимно от евтин пащърнак, моркови и други кореноплодни — са просто концентрати, които е нужно да се разтворят във вода и да се сварят.

Лекарят не можеше да назове отровите, които биха могли да се съдържат в неварените голднърови супи — а може би дори в месата и зеленчуците, — но продължаваше да повтаря за необходимостта консервираните храни да се затоплят до кипене дори по време на походите. Тези предупреждения бяха една от главните причини Крозиър и Фицджеймс да наредят тежките железни печки от велботите да се превозят до лагера „Ужас“ през леда и торосите.

Но нито тук, в морски лагер „Едно“, нито в морски лагер „Две“, където щяха да спят следващата нощ, нямаше печки. Мъжете изядоха цялата консервирана храна сурова, направо от тенекиените кутии — дори когато успееха да запалят малките спиртници, горивото стигаше само за да се разтопи замръзналата супа, но не и за да се кипне.

Ще трябва да се задоволим с това, мислеше си Крозиър.

Веднага щом приключи със закуската, капитанът усети как червата му отново започват да къркорят от глад.

Първоначално бяха възнамерявали да приберат всичките осем холандски палатки и от двата лагера и да ги откарат в лагера „Ужас“, за да могат да бъдат използвани, ако в скоро време се наложи някоя друга група да излезе в ледовете. Ала духаше твърде силен вятър и хората бяха прекалено уморени, макар и да бе минало само едно денонощие от началото на похода. Крозиър се посъветва с лейтенант Литъл и двамата решиха, че ще е достатъчно, ако вземат три палатки от този лагер. Може би щяха да се чувстват по-добре на следващата сутрин, след нощуването в морски лагер „Две“.

На втория ден на похода, 23 април 1848 година, трима от мъжете във впряговете се пречупиха. Единият започна да повръща кръв. Другите двама просто паднаха върху леда и бяха неспособни да теглят през целия остатък от деня. На единия от тях му се наложи да се качи в една от шейните и да бъде возен.