Ужас [bg]

Третият и последен ден сред ледовете се оказа определено най-тежкият.

За последните шест седмици Крозиър беше участвал в поне два похода от кораба до лагера с един от първите и най-многобройни отряди с шейни, ала в тях му беше много по-лесно въпреки още неотъпканите пътища. Тогава беше по-здрав. И определено не беше толкова изтощен.

Франсис Крозиър не съзнаваше напълно това, но след като се възстанови от почти смъртоносната си болест през януари, тежката му меланхолия прерасна в безсъние. Като моряк и след това като капитан Крозиър винаги се бе гордял — както и повечето капитани — със способността си да спи много малко и да се събужда дори от най-дълбокия сън при всяко изменение в състоянието на кораба: лека промяна на курса, увеличаване на силата на вятъра върху платната, твърде многото крака, тропащи над главата му при някоя необичайна вахта, всяка промяна в звука на водата, плискаща се в корпуса… всичко.

Ала през последните месеци Крозиър спеше все по-малко и по-малко, докато не придоби навика да преспива по час-два посред нощ, а понякога да дремва и по половин час или по-малко през деня. Казваше си, че това е просто заради извънредната му заетост — трябваше да свърши прекалено много неща и да даде твърде много заповеди през последните седмици преди напускането на кораба, — но всъщност меланхолията му отново се опитваше да го унищожи.

Почти през цялото време съзнанието му се намираше в състояние на вцепенение. Той беше един умен мъж, затъпял от непрестанната умора.

През последните две нощи, прекарани в морски лагери „Едно“ и „Две“, никой не успя да заспи независимо от това колко уморен беше. Не беше необходимо да се разпъват палатки — през последните седмици и в двата лагера имаше постоянни палатки и всеки следващ отряд отстраняваше повредите от тях, нанесени от вятъра или снега.

Триместните спални чували от еленова кожа бяха много по-топли от обикновените чували, ушити от вълнените одеяла на „Хъдсън Бей“, и местата в тях се разпределяха по жребий. Крозиър дори не взе участие в хвърлянето на жребий, но когато през първата нощ на леда влезе в палатката, която делеше с още двама офицери, установи, че стюардът му Джопсън е разпънал самостоятелен спален чувал от еленова кожа, ушит специално за него. И Джопсън, и останалите мъже смятаха за недопустимо капитанът да дели спалния си чувал с двама други хъркащи, пърдящи, въртящи се в съня си мъже — пък макар и офицери — и Крозиър беше твърде уморен и благодарен, за да спори.

Той също така не каза на Джопсън или на останалите, че в едноместния чувал е много по-студено, отколкото в триместния. Само топлината на лежащите отстрани други тела сгряваше хората достатъчно, че да могат да спят през нощта.