Среднощни кули

— Да.

Алудра носеше дълга кафява рокля, а черната ѝ вълниста коса падаше свободно до кръста. Защо ги нямаше плитките днес? Алудра като че ли не държеше на накити и Елейн никога не я беше виждала да носи скъпоценности. С нея стояха петима мъже от Бандата на Червената ръка на Мат. Един държеше нещо като четка за чистене на комини. В ръцете на другия имаше метално кълбо, а трети носеше малко дървено буре.

Подобна група се виждаше и на съседната кула. Някой там вдигна шапката си във въздуха и ѝ махна. Мат. Явно искаше да наблюдава от кулата с действащия дракон. Безразсъден човек. Ами ако онова нещо избухнеше като нощно цвете?

— Тогава демонстрацията ни ще започне — каза Алудра. — Тези мъже тук ще ви покажат какво става на другата кула — замълча и погледна Елейн. — Ваше величество, мисля, че трябва да ви вдигнем по-високо, за да можете да видите изстрела.

Поставиха под носилката малки сандъци и я повдигнаха, та Елейн да може да вижда над зъберите на стената. Като че ли бяха вдигнали нещо на един от склоновете, но беше твърде далече и Елейн не можа да го различи. Алудра извади няколко далекогледа и връчи по един на нея и Биргит.

Елейн вдигна далекогледа пред окото си. Облечени манекени. Алудра бе поставила петдесетина на онзи хълм, строени в редици. Светлина! Откъде бе намерила толкова много? Сигурно щеше да получи доста многословни оплаквания от шивачите из града.

Мат я беше уверил, че това ще си струва всякаква възможна цена. Но той си беше Мат, разбира се. Едва ли най-благонадеждната личност наоколо.

„Не той изгуби безценен тер-ангреал за Сянката“, напомни си тя с гримаса. В кесийката си носеше друго копие на лисичата глава — едно от трите, които бе успяла да изработи дотук. Щом се налагаше да остане на легло, по-добре да използва времето си. Нямаше да е толкова обезсърчително, ако можеше да прелива за нещо полезно.

И трите копия на медальона с лисичата глава действаха като първото. Не можеше да прелива, докато носи някое от тях, а един мощен сплит можеше да ги преодолее. Оригиналът наистина ѝ трябваше за още проучване.

— Както можете да видите, ваше величество — заговори сковано Алудра, сякаш не беше свикнала да прави демонстрация, — опитахме се да пресъздадем условията, при които би могло да използвате драконите, нали?

„Само дето вместо петдесет кукли ще имаме сто хиляди тролоци“, помисли Елейн.

— Погледнете другата кула. — Алудра посочи.

Елейн обърна далекогледа към съседната кула. Видя там петима мъже от Бандата: бяха с униформи и чакаха при другия дракон. Мат надничаше вътре в него, през самата тръба.

— Те са обучени донякъде да боравят с драконите — продължи Алудра. — Не са толкова ефикасни, колкото бих искала, но засега ще свършат работа.