Среднощни кули

— Не е нужно да се извиняваш, Галад — каза тихо Мургейз. — Не си могъл да знаеш какво става в Крепостта на Светлината. Беше далече, много далече.

Седяха в палатката му един срещу друг. Светлината на късния следобед грееше по стените. Галад бе стиснал ръце пред себе си и се бе навел напред. Толкова замислен. Помнеше първите си впечатления за него, преди много време, когато се бе омъжила за баща му. Детето бе просто част от сделката и макар да го беше осиновила, Мургейз винаги се тревожеше, че се чувства по-малко обичан от брат си и сестра си.

Галад винаги беше толкова сериозен. Винаги бързаше да покаже кога някой е направил нещо погрешно. Но за разлика от другите деца — особено Елейн, — не използваше знанието си като оръжие. Трябваше да го е видяла. Трябваше да е осъзнала, че ще бъде привлечен към Белите плащове с техния възглед за света, който е или черен, или бял. Можеше ли да го е подготвила по-добре? Да му покаже, че светът не е нито черен, нито бял — нито сив дори. Че е пълен с цветове, което не се вместват в ничий морален спектър.

Той вдигна глава. В очите му все още имаше тревога.

— Обвиних несправедливо Валда. Когато отидох при него, заявих, че искам Съд под Светлината, защото е извършил насилие над теб и те е убил. Половината от това се оказа погрешно. Направил съм грешка, поне отчасти. Въпреки това съм доволен, че го убих.

Дъхът заседна в гърлото ѝ. За Валда се носеше слава, че е един от най-великите живи майстори на меча. А Галад го беше убил в дуел? Този младеж? Но той не беше вече младеж. Галад бе направил избора си и ѝ беше трудно да прецени този избор. В някои отношения като че ли бе по-достоен за възхищение от нейния.

— Постъпил си добре — каза тя. — Валда беше змия. Сигурна съм, че той е стоял зад смъртта на Ниал. Галад, ти си направил услуга на света.

Той кимна.

— Заради това, което ти направи, той си заслужи смъртта. Но все едно, ще трябва да направя изявление — стана и закрачи, стиснал ръце зад гърба си. Бялото му облекло сякаш засия на светлината. — Ще обясня, че обвинението ми в убийство е било погрешно, но че Валда все пак заслужи смъртта си заради другите си престъпления. Ужасни престъпления. Жалко, че не го знаех.

— Нищо не си могъл да направиш, синко — каза тя. — Пленът ми беше по моя вина. Защото се доверих на врагове.

Галад махна с ръка.

— Няма как да се противопостави човек на Гебрил, ако това, което съм чул, е вярно. Колкото до твоя плен, ти не си се доверила на враговете си. Беше предадена като всички нас, от Валда. Чедата никога не са врагове на човек, който върви в Светлината.

— А Перин Айбара? — попита тя.

— Твар на Сянката.

— Не, синко. Не ми харесват някои от нещата, които прави, но ти гарантирам, той е добър човек.

— Това ще го докаже съдът — отсече Галад.

— И добрите хора могат да правят грешки. Ако продължиш така, това би могло да свърши по начин, който никой от нас не желае.