Среднощни кули

Тя отвори очи. Изглеждаше толкова искрен. Но и най-опасните и свирепи кучета може да са искрени.

— Знаеш ли какво направиха те на Елейн, майко? — попита той.

— Това, че я загубиха ли имаш предвид? — Мургейз все още таеше гняв заради това.

— Пращаха я на мисии — в гласа му се прокрадна възмущение. — Отказваха да ми позволят да я виждам, може би защото я пращаха навън и я излагаха на опасност. Срещнах я по-късно, извън Кулата.

— Къде? — попита нетърпеливо Мургейз.

— Тук, на юг. Хората ми наричат Айез Седай вещици. Понякога се чудя дали това не е съвсем близо до истината.

— Галад…

— Не всички жени, които владеят Единствената сила, са зли по природа — каза той. — Този традиционен възглед на Чедата е погрешен. Пътят на Светлината не твърди това. Казва само, че изкушението да се използва Единствената сила може да поквари. Вярвам, че жените, които ръководят сега Бялата кула, са позволили техните схеми и егоистични кроежи да ги заслепят.

Тя кимна. Не желаеше да спори за това. Слава на Светлината, че Елайда не беше тук да чуе тази логика!

— Все едно — каза той. — Ще воювам редом до тях и до Преродения Дракон, и до този Перин Айбара, ако потрябва. Борбата срещу Сянката надмогва всички други грижи.

— Тогава нека се обединим в тази борба. Галад, забрави този съд! Айбара възнамерява да разпусне част от армията си, а останалото да даде на ал-Тор.

Той я погледна в очите и кимна.

— Да. Вече мога да разбера, че Сянката те е довела при мен. Ще вървим с теб. След като свърши съдът.

Тя въздъхна.

— Не го правя по свой избор — каза Галад и стана отново. — Самият Айбара предложи да бъде съден. Нещо му тежи на съвестта и да му откажа възможността за справедлив съд ще е грешно. Нека докаже невинността си пред нас и пред себе си. Тогава можем да продължим. А ако продължим без него, той ще почива в Светлината, след като е платил за престъпленията си.

— Галад — каза тя. — Знаеш ли, че Лини е сред хората, които отвлече от лагера на Перин?

— Трябваше да каже, да ми се разкрие. Щях да я пусна на свобода.

— И все пак не го направи. Чух, че едва ли не си заплашил да екзекутираш пленниците, ако Перин не дойде на битка. Наистина ли щеше да го направиш?

— Кръвта им щеше да тежи на неговата глава.

— Кръвта на Лини ли, Галад?

— Аз… щях да я видя между другите и да я измъкна от опасността.

— И щеше да убиеш другите — каза Мургейз. — Хора, които не са направили нищо лошо и чиято единствена вина е, че са били подлъгани от Айбара?

— Екзекуцията изобщо нямаше да се извърши. Беше само заплаха.

— Лъжа.

— Ба! Какъв е смисълът на това, майко?

— Да те накара да помислиш, сине — каза Мургейз. — Така, както трябваше да те насочвам преди, вместо да те оставя на простите ти илюзии. Животът не е толкова лесен, колкото хвърлянето на монета, едната страна или другата. Разказвала ли съм ти за делото Дам Фелмли?

Галад поклати глава раздразнено.