![Тревожна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/9/trevozhna-krv-bg-download.jpg)
Тревожна кръв [bg]
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #5
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786190207511
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тревожна кръв [bg]». Краткое содержание книги:
Докато покрай нея се нижеха живи плетове, Робин съзнателно насочи мислите си далече от тези потискащи баналности на ежедневието към Пол Сачуел. Съмняваше се, че ще го открие в Лемингтън Спа. Не си представяше, че седемдесет и пет годишен човек би пожелал да напусне дома си в Кос само за да посети провинциална художествена галерия. Сачуел вероятно бе пратил картините си от Гърция или просто бе дал разрешението си те да бъдат изложени. Защо иначе би оставил онова, което Робин си представяше като ослепително бяла вила, художническо студио сред маслинови горички? Планът ѝ бе да се престори, че има интерес да купи или поръча една от неговите картини, така че да се добере до домашния му адрес. За миг или два се отдаде на фантазията как лети до Гърция със Страйк, за да разпитат стария художник. Представяше си как ги облъхва жега като от пещ при слизането от самолета в Атина и видя себе си по лятна рокля и сандали да върви по прашния черен път към вратата на Сачуел. Но когато във въображението ѝ изникна Страйк по шорти с изложената на показ метална протеза на крака му, внезапно се засрами от извиканите в ума ѝ образи и прекрати малката фантазия, преди тя да я е отвела до плажа или до хотела.
В околностите на Лемингтън Спа Робин последва табелата към църквата „Вси светии“, за която знаеше от проучванията си, че е единствен възможен кандидат за мястото, където Чарли Рамидж бе твърдял, че е видял Марго. Джанис бе споменала „голяма църква“. „Вси светии“ беше туристическа атракция благодарение на размерите си. Никоя от другите църкви в Лемингтън Спа нямаше гробище към нея. Нещо повече, „Вси светии“ беше разположена точно на маршрута на човек, пътуващ на север от Лондон. Макар на Робин да ѝ бе трудно да проумее защо Марго би разглеждала надгробни плочи в Лемингтън Спа, докато мъжът ѝ умоляваше по националните медии за информация относно нейното местонахождение, а любовникът ѝ, родом от Лемингтън Спа, си беше останал в Лондон, изпитваше странното чувство, че като види самата църква, ще добие по-ясна представа дали Марго някога е била там. Изчезналата лекарка вече ставаше съвсем реална за Робин.
Успя да си намери място за паркиране на „Прайъри Терас“, точно до църквата, и пое пеша да обходи периметъра, като се дивеше на огромните мащаби на сградата. Тя бе с внушителни размери за този средноголям град; всъщност приличаше повече на катедрала с издължените си прозорци, извити в дъга в горния край. Робин сви вдясно по Чърч Стрийт и отбеляза още едно съвпадение с името на улицата, тъй сходно с домашния адрес на Марго. Вдясно ниска стена с парапет отгоре предоставяше идеално място някой с мотоциклет да паркира, да пийне чай от термоса си и да погледа гробището.
Само дето гробище нямаше. Робин рязко се закова на място. Виждаше само два гроба с каменни надгробни плочи, чиито надписи бяха ерозирали. Иначе пред нея се простираше единствено тревна площ, прекъсната от две пътеки.
– Паднала е бомба върху него.
Весела наглед майка вървеше към Робин и буташе двойна бебешка количка със заспали близначета момченца. Беше интерпретирала правилно внезапното спиране на Робин.
– Наистина ли?
– Да, през 1940 година – обясни жената, като забави ход. – Луфтвафе.
– О... Ужасно.
Робин си представи разровената земя с изпочупени надгробни плочи и може би фрагменти от ковчези и кости.
– Да, но тези двата са ги пропуснали – каза жената и посочи към старите плочи под сянката на голям тис.
Едно от близначетата се протегна в съня си и клепачите му потрепнаха. С комична гримаса към Робин майката поде отново бързата си крачка.
Робин влезе в оградената площ, където някога бе имало гробище, и се зачуди как да тълкува разказа на Рамидж в тази светлина. През 1974 година не бе имало гробище, на което да е видял Марго, бродеща между надгробните плочи, както бе твърдял. Или пък просто Джанис Бийти бе приела идеята за непокътнато гробище, като е чула, че Марго е разглеждала надгробните плочи? Робин се насочи към тях. Със сигурност, ако Марго е била пред тези плочи, би се намирала само на крачки от човек с мотоциклет, спрял край църквата.
Робин постави длани върху студените черни перила, които предпазваха старите гробове да бъдат пипани от любопитни, и ги разгледа. Какво би могло да привлече Марго към тях? Надписите върху покрития с мъх камък бяха почти неразличими. Робин наклони глава в усилие да ги разчете.