Тревожна кръв [bg]

– Няма проблем – увери го Робин. – Справяме се добре.

– Сигурна ли си?

– Напълно сигурна.

– За крематориума трябва доста да се почака, изостанали са заради наводненията – обясни Страйк. – Погребението е условно определено за трети март.

Това бе денят, който Робин бе планирала да прекара в Лемингтън Спа, за да присъства на откриването на изложбата на Пол Сачуел. Тя не каза това на Страйк. Съзнаваше, че в момента умът му едва ли би могъл да побере друго, освен мислите за Джоун и живота му в Корнуол.

– Не се тревожи – повтори тя. – Искрено съжалявам, Корморан – добави.

– Благодаря – отвърна Страйк. – Бях забравил какво е да подготвяш погребение. Вече трябваше да съм рефер в един спор.

След като сподели плановете на Джоун за изпращането ѝ, а Луси и Тед избърсаха сълзите си, Тед предложи да помолят опечалените, вместо да носят цветя, да направят дарения на организацията за подпомагане на болни от рак „Макмилън“.

– ... само че Луси настоя, че Джоун би искала цветя – каза Страйк на Робин. – Предложих да дадем и двете възможности на хората. Тогава Тед възрази, че това означава да направят и двете, а не им е по джоба, но карай да върви. Луси е права, Джоун наистина би искала цветя, и то възможно повече. Това ѝ бе мерилото за погребенията, на които присъстваше.

След като си казаха довиждане, Робин поседя за известно време на бюрото на съдружниците и се почуди дали ще е подходящо агенцията да изпрати цветя за погребението на Джоун. Никога не се беше виждала с Джоун, питаше се дали няма да изглежда странно или натрапчиво да праща съболезнования. Сега си припомни как когато бе предложила на Страйк да го вземе от къщата на Джоун в Сейнт Моус, той бързо я беше отрязал и както винаги бе издигнал стена между Робин и личния си живот.

Робин се прозя и изключи компютъра, след като затвори приключеното досие на случая „Пощенска картичка“, изправи се и отиде да вземе палтото си. При външната врата спря, а отражението ѝ в тъмното стъкло беше безизразно. После, сякаш реагираше на нечута команда, се върна във вътрешния кабинет, включи отново компютъра и преди да си е дала време да се колебае, поръча букет тъмнорозови рози да бъдат доставени в църквата на Сейнт Моус на трети март с послание: „С най-искрено съчувствие от Робин, Сам, Анди, Сол и Пат“.

До края на месеца Робин работи без почивен ден. Проведе финална среща с преследвания синоптик и съпругата му, при която разкри самоличността на Пощенската картичка, даде им нейното истинско име и адрес и прие последното им плащане. После накара Пат да се свърже с брокерката от списъка на чакащи клиенти, която подозираше, че мъжът ѝ спи с бавачката им, и на следващия ден прие жената в офиса, за да запише данните ѝ и да получи начална вноска.