Спалнята беше обзаведена пестеливо, без никакви излишества. Леглото беше матрак на пода, старателно оправено. Торн отвори вратите на гардероба и видя рафтове с дрехи — изгладени, сгънати, повечето в найлонови пликове. В най-горното чекмедже имаше чорапи, сгънати и подредени по цветове.
— Не знам как може да живее по този начин — въздъхна Кели.
— Не е кой знае какво — отбеляза Торн. — Трябва само да имаш прислуга.
Издърпа и останалите чекмеджета.
Кели се приближи до шкафчето край матрака. И на него имаше книги. Най-горната беше много малка, пожълтяла от времето. Беше на немски: „Die Fünf Todesarten“18. Разлисти я. Вътре имаше цветни рисунки на аптеки, както й се стори. Помисли си, че прилича на детска книжка с картинки.
Отдолу имаше книги и списания, подвързани с тъмночервените корици на института на Санта Фе: „Генетични алгоритми и евристични мрежи“, „Геологията на Централна Америка“, „Спонтанно подреждане е произволно измерение“, годишният отчет на „ИнДжен“ за 1989 година. До телефона видя лист с набързо надраскани бележки. Разпозна равния почерк на Левин:
„Зона Б“
Vulcanische
Таканьо?
Нублар?
1 от 5 смърти?
В планините? Не!!!
Може би Гутиерес
внимателно
— Каква е тази „зона Б“? — попита Кели. — Написал го е на този лист.
Торн се приближи и погледна.
— Vulcanische — прочете той. — Това означава „вулканичен“, струва ми се. А Таканьо и Нублар… приличат на топоними. Ако е така, можем да ги потърсим в атласа…
— Ами тези пет смърти? — попита Кели.
— Да пукна, ако знам.
Продължаваха да гледат листа, когато в спалнята влезе Арби.
— Каква е тази „зона Б“? — попита той.
Торн вдигна рязко поглед.
— Защо?
— По-добре елате да видите в кабинета — отвърна Арби.
Левин бе превърнал втората спалня в кабинет. И там, както и в останалата част от жилището, цареше възхитителен порядък. На бюрото имаше покрит с найлон компютър, подредени книжа. На стената зад него обаче видяха голяма коркова плоскост, която покриваше по-голямата част от стената. На нея бяха забодени карти, диаграми, изрезки от вестници, сателитни снимки на Земята, снимки, правени от самолет. Най-отгоре имаше голям надпис: „зона Б“.
До него видяха избледняла, огъната снимка на очилат китаец с бяла престилка. Беше в джунглата, край дървена табела, на която пишеше: „зона Б“. Престилката беше разкопчана, под нея беше с памучна фланелка с някакъв надпис.
Встрани бе забодена друга снимка — увеличение на надписа върху фланелката. Буквите се различаваха трудно и в двата края бяха закрити от престилката, но все пак успяха да ги разчетат:
нДжен зона Б
следователски център
С равния си почерк Левин беше написал: „Изследователски център на «ИнДжен»??? КЪДЕ?“
Отдолу беше закачил страница от годишния отчет на „ИнДжен“. Следният абзац беше подчертан:
Наред с центъра в Пало Алто, където „ИнДжен“ поддържа ултрамодерна изследователска лаборатория с площ от 500 кв., компанията разполага също така с три полеви лаборатории в различни части на света: Геоложка лаборатория в Южна Африка, където се добиват кехлибар и други биологични материали; опитна ферма в планините на Коста Рика, където се отглеждат екзотични растения; база на остров Исла Нублар, на 120 мили западно от Коста Рика.
вернуться
18
Петте вида смърт (нем.). — Б.р.
