![Тетрарх [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/9/tetrarh-bg-download.jpg)
Тетрарх [bg]
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Кладенецът на ехото #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-42-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тетрарх [bg]». Краткое содержание книги:
Поглъщащо четиво от най-висока степен… С тази книга Ървайн завоюва достойно място редом до творбите на Робърт Джордан, Дейвид Едингс и, особено уместно, могъщата Ан Маккафри. Страховито! SFX
Удивително светопострояване. Locus
— Ами… Ами клан Интис?
— С клана ни е свършено. Един аахим не може да го върне.
— Трябва. — Предводителят се вгледа умоляващо в младежа и смекчи думите си. — Нека не враждуваме, Минис. Останало ни е толкова малко. Дай ми каквото искам — и аз ще сторя същото за теб. Нима искам нещо тъй трудно?
Последвалото вдишване на Минис съдържаше намека, че въздухът представлява гъста течност.
— Ще опитам, приемни татко. Но ми е трудно…
— Зная, синко — усмихна се Витис. — Ние израстваме чрез трудностите, а не като вършим лесни неща.
— Осъзнавам това, приемни татко. Полагам големи усилия, за да ти помогна в начинанието — за Тиан и летящата машина.
— Радвам се да го чуя.
— Но грубата сила не е отговорът. В тънкостта има полза, особено когато става дума за Тиан. Затова помолих приятеля си Ниш за помощ. Той познава този свят по-добре от всички нас. Познава и Тиан. Той е смел, силен и умен. Ако някой може да я намери, то това е той.
Витис откъсна парче кора и го стри между пръстите си.
— Той е злодей, на когото не може да се има доверие, а баща му се ползва с лоша репутация.
— Ниш е достоен човек. Моля те, приемни татко, позволи ми да го направя. Чувствам се като провал. Искам да го направя, заради теб.
— Ти си мой син, мой наследник. Не си никакъв провал.
— Не и в моите собствени очи. Трябва да заслужа мястото си.
Витис се приближи до конструкта и отпусна ръка върху тъмния метал. Изглежда допирът му вля сила, защото той се обърна веднага и каза.
— Така да бъде. При едно условие.
— Какво е то, приемни татко?
— Че когато намериш нея и летящия конструкт, ще изпълниш дълга си към мен и своя клан и ще създадеш наследници.
Минис бе нападнат от нова видима борба, но накрая сведе глава.
— Съгласен съм, приемни татко.
Сияещ, предводителят го потупа по гърба.
— Имаш един месец, за да откриеш конструкта.
— Благодаря ти, приемни татко. — Минис взе ръката му. — Зная колко е трудно за теб да пуснеш единствения си наследник.
— Никога няма как да узнаеш какво е да си сам в света — каза Витис.
— Точно така съм прекарал живота си. Имах само теб.
— Това е било трудно — съгласи се предводителят, — но още по-тежко е да си имал клан и да видиш как всичките му представители погиват пред очите ти!
Минис извърна очи. Ниш също — мъката на Витис не беше поносима за погледа.
— Ще се грижа добре за себе си, приемни татко — каза след дълго мълчание младият аахим. — Няма за какво да се притесняваш.
— Да си баща означава да се притесняваш — каза Витис. — През цялото време, през което си далеч от мен, няма да намеря и миг покой. А що се отнася до теб, Крил-Ниш Хлар, осмелиш ли се да докоснеш с пръст… не, осмелиш ли се дори да повишиш глас на сина ми, ще те намеря, дори ако трябва да те последвам до дъното на Кладенеца на ехото!
— Най-сетне се махна — каза Минис, докато конструктът се отдалечаваше. — Вече започвах да мисля, че никога няма да го стори. И освен това отстъпи. — Той се усмихна на Ниш.
Механикът не отвърна на жеста. Той вече не беше приятел на Минис, а негов прислужник, може би дори роб. И ако по някаква случайност наистина съумееше да открие конструкта на Тиан, Минис щеше да обере лаврите. Самият Ниш нямаше да разполага с нищо, с което да укрепи позицията си. Витис нямаше да се нуждае да сключва съюз с нито една от страните. Лиринкси и човеци щяха да продължат да се унищожават взаимно, а накрая Витис щеше да се нахвърли върху изтощените армии, за да завземе цял Сантенар за себе си.
Съществуваше ли начин, по който да извлече полза от тази ситуация? Ако отговорът бе отрицателен, най-добре щеше да бъде да се погрижи аахимите да не намерят Тиан или конструкта й. Това щеше да представлява най-смъртоносният вариант на играта. В този случай му се налагаше да научи колкото се може повече за аахимите, за да има каква информация да предостави при завръщането си. Изпълнен с горчива насмешка от размишленията си, Хлар пое след младия аахим, чийто конструкт бе скрит сред дърветата.
Изглежда животът на Ниш се въртеше в своеобразен кръг — непрекъснато му се падаше да бъде осведомител. Той неволно изсумтя.
Минис се обърна назад.
— Наред ли е всичко, приятелю?
— Бях се замислил над предстоящата ни задача — уклончиво отвърна Крил-Ниш. — Нямам представа откъде да започнем.