Тетрарх [bg]

— Ние търсим Тиан от известно време. Има много хора, с които бихме могли да разговаряме.

— Защо просто не използваш дара си, Минис?

— Кой дар?

— Предсказването на бъдещето.

— То е колкото дар, толкова и проклятие, защото се явява по своя воля. Аз не мога да го контролирам. Е, почти. Неотдавна видях… — Аахимът млъкна и извърна глава.

— Да?

— Не бива да казвам.

Той отново закрачи напред. Ниш трябваше да подтичва, за да не изостане. Измъчваше го нарастващо неспокойство.

— Видял си нещо, свързано с мен, нали? Видял си бъдещето ми. Ако е така, Минис, трябва да ми кажеш.

— От това няма полза, Ниш. Никога няма полза. Така стоят нещата с предсказанията, колкото и да не ни се иска.

— Моля те, Минис.

— Не видях теб, Ниш. Приятел.

— Кой?

— Не видях. Видях само края.

— Видял си края?

— Прости ми. Не трябваше да го споменавам.

— Вече трябва да ми кажеш. Видял си как човек, който е мой приятел, умира?

— Да — мрачно отвърна Минис. — Но не мога да ти кажа кой, кога или как. Не ме питай повече.

Ниш изпълни молбата му, макар да не спираше да мисли над това. Кой ли бе въпросният приятел? Стар, нов, може би човек, с когото тепърва му предстоеше да се сприятели?

Вече наближаваха конструкта, когато Минис тихо рече:

— Благодаря ти, че не каза нищо на баща ми.

— Моля? — Ниш се откъсна от унеса си.