Тетрарх [bg]

Ден и нощ Тиан работеше над таптера. Четири дни по-късно всички поправки бяха готови, макар че все още й предстоеше да го изпита. А дори и конструктът да проработеше, все още съществуваше рискът със своеволията на амплимета.

Тя работеше зад навигационния ствол, когато лека битуминозна миризма й напомни за нещо. При отвличането на Гилаелит и край мъртвия лиринкс бе надушила асфалт. Занаятчията се изкачи до предната тераса и провери трупа. Огромните му крака бяха потъмнели от веществото. Тиан бързо насочи таптера обратно във вилата.

— Никс! Никс!

Откри го в кабинета на Гилаелит — прибираше пари в кожена торба.

— Никс — развълнувано възкликна тя. — Току-що ми хрумна нещо.

— Какво? — Възрастният мъж дори не повдигна глава.

Тиан му разказа за битума. Никс на свой ред отиде да погледне трупа.

— Сякаш с години е крачил сред асфалт — веществото се е просмукало в порите на кожата му.

— Откъде може да идва?

— Сещам се само за едно място: Снизорт.

— Снизорт?

— Намира се на юг от нас. Известно е със смолните си ями. В Талтид. — Той посочи на картата. — Ще прегледам книжата на господаря.

Малко по-късно той слезе при нея, носейки със себе си тефтер.

— Изглежда е закупувал битуминозни продукти от Снизорт и е нахвърлял известни бележки за мястото.

Тиан ги прочете, макар че те не й помогнаха особено. Гилаелит бе отбелязал предимно географските особености на Снизорт: суха земя без растителност, гъмжаща от източници на асфалт.

— Нищо не може да се направи — каза тя, преструвайки се на незаинтересована. — Най-добре да продължа с поправките. Ще останеш ли на пост?

— Не. Вече преизпълних дълга си. Не мога да остана нито миг повече.

— Само един час. Почти съм готова. Моля те.

— Така да бъде. Правя го заради господаря. Половин час.