Под купола 1 част

— Прав си — заяви Ръсти. — Аз съм си най-обикновен парамедик, а не полицай или адвокат. Това, което се опитвам да ви кажа, е, че ако имам възможност да го видя отново, докато е под ваша опека, и зърна някакви рани или белези, Господ да ви е на помощ.

— И какво ще направиш, ще се обадиш на Съюза за защита на гражданските права? — озъби се Франк Делесепс. — Твоето приятелче е пребило четирима души до смърт. Вратът на Бренда Пъркинс е бил счупен. Едно от момичетата беше моята годеница и е била сексуално малтретирана. И вероятно това е станало не само преди, но и след смъртта ѝ.

Повечето от хората, които се бяха разпръснали при изстрела, се бяха събрали на неголяма група и наблюдаваха неочакваното зрелище. Думите на Делесепс ги накараха да ахнат ужасено.

— Това ли е човекът, когото защитаваш? Значи ти също заслужаваш да отидеш в пандиза!

— Франк, млъкни! — обади се Линда.

Ръсти се вгледа във Франки Делесепс — момчето, което бе лекувал от варицела, морбили, въшки (беше ги хванал на един летен лагер) и остра инфекция след контакт с отровен бръшлян (когато бе на дванайсет) и дори се бе погрижил счупената му по време на бейзболен мач китка да заздравее без никакви проблеми. Не виждаше почти никаква прилика между това момче и сегашния мъж.

— Ами добре, Франки! Обаче какво ще правиш, ако майка ти отново получи жлъчна криза както миналата година? Ще чакаш да дойде време за посещение, за да я пуснеш при мен да я прегледам?

Делесепс пристъпи напред, като вдигна ръка, очевидно възнамерявайки да го възнагради с шамар или кроше. Младши обаче го задържа.

— Спокойно, той ще си го получи. Всички на страната на Барбара ще си го получат. Всяко нещо с времето си.

— На страната на Барбара? — Ръсти беше наистина смаян. — За какви страни говориш? Това да не би да е някакъв мач?

Младши му се усмихна, сякаш бе посветен във важна тайна, която нямаше да му сподели.

Ръсти се обърна към съпругата си:

— Чу ли как говорят колегите ти? Харесва ли ти?

В началото тя не можа да събере сили, за да го погледне. После, макар и с цената на големи усилия, го направи.

— Просто са ядосани, това е всичко. Не ги обвинявам. Четирима души, Ерик — нали чу? Убил ги е и по всяка вероятност е изнасилил поне две от жените. Помогнах да ги качим на катафалката в бюрото на Бауи. Видях петната.

Ръсти поклати глава.

— Цялата сутрин бях до него и гледах как помага на хората, а не ги наранява.

— Недей, друже — каза му Барби. — Сега не му е времето да…

Младши силно го удари в ребрата.

— Имаш право да запазиш мълчание, копеле.

— Той го е направил — продължи Линда. Тя протегна ръка към Ръсти, видя, че той няма да я поеме, и я отпусна. — Открили са идентификационните му армейски плочки в ръката на Анджи Маккейн.

Ръсти онемя от потрес. Можеше само да гледа как избутват Барби към колата на шерифа и го заключват на задната седалка с оковани зад гърба му ръце. Погледите им се срещнаха само за миг. Барби поклати глава. Само веднъж, но твърдо и недвусмислено.