Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
Тави вдигна очи към хилещия се глуповато насреща му Фейд.
– За теб.
– Не е нужно да продължаваш да се преструваш, Фейд – каза тихо Тави.
За момент нещо проблесна в очите на Фейд, над клеймото на „срама”. Той се загледа в Тави, за кратко, мълчаливо и му намигна.
– За теб – повтори той и се обърна да си върви.
Тави погледна към вратата и видя, че на прага стоеше човек. Беше висок, широкоплещест, с дълги ръце и крака. Лицето му не изглеждаше много по-старо от това на чичо му, но нещо в матовозелените му очи говореше, че е на повече години, отколкото изглеждаше. В тъмната му коса просветваха сребърни нишки. Беше облечен с тежко наметало от най-обикновен сив плат, което стигаше чак до земята.
– Великолепен подарък – промърмори мъжът. – Сигурен ли си, че това е твое, за да го подаряваш, робе?
Фейд вирна брадичка и Тави видя как раменете на роба се стегнаха.
– За Тави – повтори той.
Човекът на вратата присви очи, после вдигна рамене.
– Остави ни. Искам да поговоря с него насаме.
Фейд хвърли тревожен поглед на Тави, после сведе ниско глава пред непознатия. Затътри крака към вратата, докато излизаше, дари Тави с поредната глуповата усмивка и изчезна в коридора отвън.
Непознатият затвори тихо вратата зад Фейд и се настани на леглото до Тави. През цялото време зелените му очи не го изпускаха от поглед.
– Познаваш ли ме?
Тави поклати глава.
Непознатият се усмихна.
– Казвам се Гай Секстус.
Тави усети как устата му зяпва широко отворена. Той седна изправен в леглото.
– О, господине – запелтечи. – Ваше Величество, не Ви познах, съжалявам.
Гай вдигна облечена в ръкавица ръка в успокояващ жест.
– Не ставай. Имаш нужда от почивка.
– Мислех, че ще идвате утре, Ваше Величество.
– Така е. Но после реших да дойда инкогнито още тази вечер.
– Защо?
– Исках да говоря с теб, Тави. Изглежда, че съм ти длъжник.
– Аз просто се опитвах да си прибера овцете, господине – преглътна Тави. – Нищо повече. Но после всичко някак си…
– Се обърка? – добави Гай.
Тави се изчерви и кимна.
– Да, точно така.
– Така се случват тези неща. Имаш нужда от почивка, така че ще карам направо. Длъжник съм ти. Назови каква награда искаш – и ще я имаш.
Тави примига смаян срещу Първия лорд и отново зяпна.
– Каквото поискам ли? – попита той.
– В рамките на разумното.
– Тогава искам да помогнете на ранените и на семействата на убитите. Чака ни тежка зима.
Гай повдигна вежди и го погледна озадачено.
– Наистина? От всичко, което можеше да избереш, избра това?
Тави стисна упорито устни. Срещна погледа на Гай и кимна уверено.
– Невероятно – промърмори Първият лорд и поклати глава. – Много добре. Ще наредя отпускането на помощи от Короната за всички пострадали, които ще се разпределят според тежестта на загубите, по преценка на местния граф. Справедливо ли ти се струва?
– Да, Ваше Величество. Благодаря Ви.
– Но нека добавя нещо към това, Тави. Моят Курсор ми каза, че искаш да учиш в Академията.
Сърцето на Тави подскочи.
– Да, Ваше Величество. Повече от всичко.
– Това може да се окаже трудна работа за някой с твоите… ограничения, да ги наречем. Там учат синовете и дъщерите на търговци и благородници, деца от богати родове от цяла Алера. Много от тях са надарени призователи на силни фурии. Това може да те изправи пред много предизвикателства.
– Не ме интересува – отвърна на секундата Тави. – Това не ме интересува, Ваше Величество. Мога да се справя.
Гай го погледна изпитателно, после кимна.
– Вярвам, че можеш. В такъв случай, ако си сигурен, че го искаш – имаш го. Ще ти дам покровителство за приема ти в Академията и ще ти помогна в избора на области на обучение. Ти ще бъдеш академ Тави Патронус Гай. Иди в столицата. В Академията. Виж какво можеш да направиш с живота си, става ли?
Тави усети, че главата му се замайва и очите му се пълнят със сълзи. Той примига, опитвайки се да ги скрие.
– Ваше Величество! Ваше Величество, не знаете какво означава това за мен. Благодаря Ви!
Гай се усмихна и по ъгълчетата на устните му се появиха ситни бръчици.
– Сега си почини. Официалната церемония е утре. Но не забравяй, че имаш моята признателност, младежо. И моето уважение.
– Благодаря Ви, Ваше Величество.
Гай се изправи и склони почтително глава.
– Благодаря ти, академ. Ще се видим утре.