Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
– Да.
Фиделиас присви очи към Одиана и закуцука натам.
Беше клекнала до неподвижното тяло на огромен мърляв фермер. Върху него лежаха натрошени сандъци, а наоколо се търкаляха разпилени керемиди. Мъжът очевидно беше осакатен и в безсъзнание.
Одиана погали нежно косата му и се усмихна на Алдрик, когато той и Фиделиас се приближиха. После се наведе напред и докосна главата на мъжа.
– Събуди се, „господарю” Корд.
Корд се размърда и клепачите му потрепнаха. Цялото му тяло потрепери и той вдигна очи. На лицето му се изписа страх.
Одиана се наведе, целуна го по челото и му се усмихна.
Алдрик опря леко върха на меча си върху бузата на Корд.
– Сваляй нашийника – каза той. – Веднага.
Корд облиза устните си и прошепна:
– Защо да го правя?
Алдрик притисна върха на меча в кожата на Корд и лицето му се изкриви от страх.
– Добре. Добре.
Той се пресегна и хвана нашийника с треперещи пръсти. Одиана потрепери, когато нашийникът се отвори, взе го в ръце и се загледа в него.
– Трябва да вървим – каза Фиделиас.
– Само още нещо – промърмори Одиана. – Приготвила съм ти подарък на раздяла, „господарю” мой.
– Чакайте – заекна Корд. – Направих каквото казахте. Свалих нашийника.
Одиана се наведе и погледна Корд в очите.
– Исана е прекалено мила, Корд. Сърце не ѝ даде да те убие. О, клето създание. – Тя целуна челото му отново. – Знаеш ли, аз също съм такава.
Тя взе единия от скалповете, които Алдрик донесе, и го сложи върху ръката на Корд. Втория напъха в колана му, а третия уви около китката му.
– Това са скалповете на марати от конския клан – каза Одиана. – Те приемат скалпирането много сериозно. В момента претърсват една по една постройките на гарнизона, търсят скрити врагове. Ще бъдат тук всеки момент, клети „господарю”. Те ще изтръгнат сърцето от гърдите ти и ще го изядат, докато все още бие. Ще видиш част от това с очите си. – Тя въздъхна, обърна се и погледна умолително към Алдрик. – Не може ли и ние да погледаме, поне за малко?
Той поклати глава.
– Поне навън е прекрасна сутрин. Време е да тръгваме, мила моя.
Одиана нацупи недоволно устни, но пристъпи към Алдрик и отпусна ръката си върху неговата.
Фиделиас направи гримаса, поглеждайки надолу към окичения със скалпове фермер. После се обърна и тръгна.
– Чакай. Моля те – вкопчи се в глезена му Корд. – Не ме оставяй тук. Не ме оставяй на тези животни.
Фиделиас го изчака да млъкне, после смачка под петата на ботуша си пръстите на мъжа и тръгна уморено към вратата. Призова горската си фурия, за да прикрие него, Алдрик и Одиана, докато се измъкнат от опустошеното от битката укрепление.
Малко след като излязоха от склада, видяха половин дузина марати от клана на конете да нахлуват вътре с оръжие в ръка. Секунди по-късно Корд започна да крещи. Протяжни, пълни с ужас и болка писъци.
Одиана склони глава на рамото на Алдрик.
– Прав си, господарю мой – промълви тихо. – Утрото е прекрасно.
Глава XLVI
Тави се събуди в леглото на една от стаите за гости на Бърнардхолт. Беше уморен и жаден, но не изпитваше почти никаква болка. Размърда крака и почувства, че е облечен с някакви къси панталони.
– Не знам защо – избоботи гласът на чичо му от съседното легло. – Когато я видях надвесена над мен, си помислих, че ще ми пререже гърлото. Вместо това затвори раната ми. Каза, че не искала да ми изтече кръвта.
– Нещо друго каза ли? – В гласа на Амара се прокрадна раздразнение.
– Да. Да кажа на Исана, че дългът ѝ е изплатен.
Тави седна и се огледа. Чичо му седеше в леглото до него. Гърдите му бяха превързани с чисти, бели превръзки. Беше блед и раменете и половината му лице бяха покрити със синини, но се усмихна, когато видя Тави.
– Я виж ти, я виж ти. Мислехме, че ще спиш вечно.
Тави нададе радостен вик, хвърли се към леглото на чичо си и го прегърна силно. Бърнард се засмя.
– Внимавай, внимавай. Още не съм си възвърнал силите. – Обгърна с ръце Тави и също го прегърна. – Радвам се да те видя, момчето ми.
Амара, облечена в наситенокафяви блуза и пола, му се усмихна.
– Здравей, Тави!
Той ѝ отвърна с усмивка и погледна към Бърнард.
– Но как? – попита Тави. – Как оживя?
– Одиана – отвърна Бърнард. – Водната вещица, която те нападна в реката. Леля ти я отървала от лапите на Корд. Криеше се сред труповете в основата на стената. Тя ме спаси. А също и Фейд.
– Не е важно кой го е направил, важното е, че си добре – поклати глава Тави.