Лейди Полунощ [bg]

Черна мълния изригна от писмото в ръката на Джулиън и се стрелна към покрива, разбивайки прозореца на тавана със силата на топуз.

Парчета мазилка и стъкло се посипаха като дъжд и Ема закри главата си с ръце. Тай, който се намираше точно под дупката на покрива, се хвърли към сестра си и като я събори на земята, я закри с тялото си. Стаята се разлюля; една полица се разклати и политна към Диего. Кристина се откъсна от Марк и я блъсна настрани; полицата се разби на земята, минавайки на сантиметри от Диего. Дру изпищя и Джулиън я притегли към себе си, гушвайки я под мишницата си.

Черната светлина все така грееше право нагоре. Със свободната си ръка Джулиън хвърли бележката на пода и я настъпи с подметката на ботуша си.

Хартията начаса се превърна в прах, а черната светлина угасна.

Възцари се тишина. Ливи се измъкна изпод близнака си и се изправи, протягайки му ръка, за да стане. Изглеждаше учудена и разтревожена.

- Тай, не беше нужно да го правиш.

- Нали искаше някой, който да те закриля от опасности. Така каза.

- Знам - отвърна Ливи. - Но...

Тай се изправи... и извика. Назъбено парче стъкло стърчеше от задната част на прасеца му. Платът около раната вече бе пропит с кръв.

Тай се наведе и преди някой да успее да помръдне, издърпа стъклото от крака си. Пусна го на пода и то се пръсна на прозрачни, изцапани с кръв парчета.

- Тай! - Джулиън тръгна към него, ала Тай поклати глава, докато се свличаше в един стол с разкривено от болка лице. Около гуменката му бе започнала да се образува локвичка кръв.

- Нека Ливи го направи - каза той. - Така ще бъде по-добре...

Ливи вече се бе спуснала към него със стили в ръка. Късче стъкло беше порязало лявата й буза и кръвта изпъкваше върху бледата й кожа. Тя я избърса с ръка, докато довършваше целителната руна.

- Дай да видя. - Джулиън коленичи до брат си, а Ливи бавно вдигна крачола му. Раната минаваше хоризонтално през прасеца на Тай, червена, ала вече затворена, сякаш бе зашита. Въпреки това целият крак под нея бе облян в кръв.

- Още едно иратце би трябвало да оправи нещата - обади се Диего. - И руна за кръвопреливане.

Джулиън стисна зъби. Досега той не се дразнеше от Диего така, както Марк, ала Ема видя, че в този миг едва се сдържа.

- Да - отвърна. - Знаем. Благодаря, Диего.

Тай вдигна очи към брат си.

- Не знам какво стана. - Изглеждаше замаян. - Не го очаквах... би трябвало да го очаквам.

- Тай, никой не би могъл да очаква нещо такова - каза Ема. - Така де, Джулиън изрече някакви думи и бум... привличащ лъч от ада.

- Някой друг ранен ли е? - Джулиън беше разкъсал крачола на Тай и Ливи, пребледняла като платно, рисуваше целителна руна и руна за кръвопреливане на своя близнак. Джулиън се огледа наоколо и Ема го видя как прави списък на семейството си наум: Марк е добре, Ливи е добре, Дру е добре... Ема видя и мига, в който той стигна до мястото, където би трябвало да бъде Тави, и пребледня. Челюстта му се напрегна. - Малкълм трябва да е омагьосал бележката, за да изпрати сигнала веднага щом я прочетем.