Лейди Полунощ [bg]

- В такъв случай знай, че тя тъкмо ни хвалеше.

- Знам, че не бяха никакви похвали - каза Ема, ала в този миг вратата се отвори.

Беше Джулиън и начаса на всички бе възложено да помогнат с пренасянето на книги до масата и преглеждането на документи. Тай седеше начело на масата, сякаш оглавяваше заседание. Не се усмихна на Ема, не съвсем, но й хвърли страничен поглед който, знаеше тя, бе израз на привързаност, преди отново да насочи вниманието си към онова, което правеше.

Ема не поглеждаше към Джулиън, не и за повече от миг. Не мислеше, че е в състояние да го направи. Въпреки това съвсем ясно усещаше присъствието му, докато прекосяваше стаята. Той спря от лявата страна на Тай и погледна в бележките му.

- Къде са Тави и Дру? - попита Ема, вземайки най-горното томче от една купчинка книги.

- Тави започна да не го свърта вътре и Дру го заведе на плажа - отвърна Ливи. - Тай смята, че е открил нещо.

- Коя е била тя - обясни Тай. - Нашата лейди Полунощ. Книжката на Тави ми напомни за история, която прочетох в една от книгите с историята на рода ни.

- Но ние вече прегледахме всички томове с историята на Блекторн - каза Джулиън.

Тай го изгледа с превъзходство.

- Прегледахме всичко, датиращо сто години назад. Ала според книжката на Тави лейди Полунощ се влюбила в някого, когото й било забранено да обича.

- Така че ние си зададохме въпроса - какво представлява забранената любов? - намеси се Ливи нетърпеливо. - Искам да кажа, роднини, което е гадно, хора, които са прекалено стари или прекалено млади един за друг, което също е гадно, хора, които са заклети врагове, което не е гадно, а доста тъжно...

- Хора, които харесват „Междузвездни войни", и хора, които харесват „Стар Трек" - допълни Ема. - И така нататък, и така нататък. Накъде биеш, Ливи?

- Или пък парабатай, като Сайлъс Пангборн и Елоиза Рейвънскар - продължи Ливи и Ема начаса съжали, че се беше пошегувала. Изведнъж ужасно ясно почувства точно къде бе застанал Джулиън, колко близо бе до нея, колко бе напрегнат. - Но това не ни се стори особено вероятно. А после ни хрумна - преди Съглашението е било абсолютно забранено да се влюбиш в долноземец. Би било страхотен скандал.

- Така че се заровихме в по-старата история - обади се Тай. - И открихме нещо. Имало е семейство Блекторн, чиято дъщеря се влюбила в магьосник. Канели се да избягат заедно, но семейството й ги заловило. Тя била изпратена при Железните сестри.

- „Родителите й я затворили в железен замък." - Марк беше взел книжката на Тави. - Ето какво означава това.

- Говориш езика на приказките - каза Диего. - В което няма нищо чудно, предполагам.

- А после тя умряла. Как се казвала? - попита Ема.

- Анабел - отвърна Ливи. - Анабел Блекторн.

Джулиън изпусна дъха си.

- Къде се е случило всичко това?

- В Англия - отговори Тай. - Преди двеста години. Преди стихотворението „Анабел Ли" да бъде написано.

- Аз също открих нещо. - Диего извади от вътрешния джоб на якето си малко поувехнал стрък с няколко листа на върха и го сложи върху масата. - Не го докосвайте. - Ливи, която бе протегнала ръка, побърза да я прибере - Това е беладона. Смъртоносно лудо биле. Отровно е само ако бъде глътнато или ако проникне в кръвта, но все пак.