Лейди Полунощ [bg]

- Толкова ли беше очевидно?

- Гледаше го така, както... - Както аз гледам Джулиън. -Както гледаме онзи, когото обичаме. Съжалявам, че не се досетих по-рано. Мислех си, че ти... - Харесваш Кристина може би? Кийрън определено ревнуваше от нея. - ...си падаш по момичета - довърши тя. - Друг път ще знам да не си правя прибързани заключения.

- Така е - отвърна той. - Харесвам момичета.

- 0! Значи, си бисексуален?

- Така му казваха, когато проверих за последно. - За миг по лицето му пробяга развеселено изражение. - В царството на феите няма истински дума за тези неща, така че...

Ема потръпна.

- Ето че пак направих прибързано заключение и пак трябва да ти се извиня.

- Няма нищо. И си права за Кийрън. Много дълго време той беше единственото, което имах.

- Не знам дали това има значение за теб, но той наистина те обича - каза Ема. - Прочетох го по лицето му. Не мисля, че е очаквал който и да било от нас да бъде наранен. Според мен е смятал, че ще те вземат обратно в царството на феите и двамата отново ще бъдете заедно. Никога не би помислил да...

Ала в този миг споменът за това, как камшикът се стоварва не само върху нейния гръб, но и върху този на Джулиън, накара гърлото й да се свие.

- Ема. В деня, в който бях отведен от Дивия лов, последното, което казах на Джулиън, бе да остане с теб. Мислех си за теб дори когато бях далеч от тук, като за деликатно, дребничко създание с руси плитки. Даже тогава знаех, че ако с теб се случи нещо, сърцето на Джулиън ще бъде разбито.

Ема почувства как нейното собствено сърце прескочи един удар, ала ако Марк бе имал нещо по-особено предвид, говорейки за разбити сърца, не стана ясно.

- Днес ти го защити - продължи той. - Понесе ударите, предназначени за него. Не беше лесно да гледам какво ти причиниха. От дъното на душата ми се ще аз да бях на твоето място. Ала разбирам защо брат ми искаше да ме защити. И съм ти благодарен, задето ти го защити на свой ред.

Ема си пое дъх, преглъщайки буцата в гърлото си.

- Трябваше да го направя.

- Винаги ще съм ти задължен - каза Марк и гласът му бе гласът на елфически принц, чиито обещания бяха повече от обещания. - Каквото и да поискаш, аз ще ти го дам.

- Това е сериозно обещание. Не е нужно...

- Искам да го направя - заяви той решително.

След миг Ема кимна и странният момент отмина. Марк елфът отново се превърна в Марк Блекторн, който се зае да й разкаже за напредъка в разследването, докато двамата отиваха да се присъединят към останалите. За да скрият от чичо Артър какво се бе случило с Ема и елфическите пратеници, Джулиън бе уредил Артър да се срещне с Анселм Найтшейд в пицарията на „Крос Крийк Роуд". Найтшейд беше изпратил кола, която да го вземе, обещавайки, че и двамата ще се върнат, когато падне нощ.

Останалите от семейството бяха в библиотеката. Бяха преровили купища книги в търсене на информация за лейди Полунощ.

- Намериха ли нещо? - попита Ема.

- Не съм сигурен. Тъкмо бях тръгнал към библиотеката, когато господин Сексапил се появи и каза, че имал информация.