Лейди Полунощ [bg]

- Не съм те излъгал - отвърна Рук след моментна пауза. -Наистина не знам кой е той.

- Тогава откъде знаеш, че е той?

- Виж, винаги се появяваше в дълги одежди и ръкавици, и качулка, ясно? От него не се виждаше нищо. Каза ми да дестилирам онези листа, да направя съединение, което той да използва. Аз го сторих.

- За да отровиш стрелите?

Ема долови насмешката в гласа на Рук.

- Остана ми малко и реших да си направя една шега. Центурионите не са особено популярни на Пазара на сенките, а беладоната е незаконна.

На Ема й се искаше да му се разкрещи, да извика, че една от стрелите, които той бе отровил, замалко не бе убила Джулиън. Ала се сдържа. - Какво друго направи за Пазителя?

- Няма защо да ти казвам каквото и да било, Карстерс. Нямаш никакво доказателство, че познавам Пазителя толкова добре...

- Нима? Тогава откъде знаеше, че тялото ще бъде захвърлено край бар „Саркофаг"? - Рук не отговори. - Имаш ли представа какви са затворите в Града на тишината? Наистина ли искаш да го научиш от личен опит?

-Не...

- Тогава ми кажи какво друго си направил за него. За Пазителя. Използва ли некромантия?

- Не! Нищо такова. - В гласа на Рук се бяха промъкнали панически нотки. - Вършех разни неща за Последователите. Правех им амулети за късмет, грижех се щастието да им се поусмихне, осигурявах им достъп до разни партита, премиери, правех така, че да се влюбят в тях. Грижех се да получат онова, което им беше обещано. Нищо сериозно. Само толкова, че да бъдат доволни и убедени, че си заслужава да останат. Да вярват, че Пазителят се грижи за тях и че ще получат всичко, което поискат.

- А как ти се отплащаше той?

- С пари - отвърна Рук. - Със защита. Постави магически бариери против демони около къщата ми. Този тип си го бива с магиите.

- Работил си за някого, който прави човешки жертвоприношения - изтъкна Ема.

- Беше култ - почти изръмжа Рук. - Винаги ги е имало и винаги ще ги има. Хората искат пари и власт и са готови на всичко, за да се сдобият с тях. Не съм виновен аз за това.

- Да, хората действително са готови на всичко за пари. Ти си доказателството. - Ема се опита да овладее гнева си, ала сърцето й се блъскаше в гърдите. - Кажи ми още нещо за този тип. Все трябва да си забелязал гласа му... походката му... нещо странно у него...

- Всичко е странно у тип, който винаги е покрит от глава до пети. Не можех да видя дори обувките му, окей? Не звучеше, като да е съвсем с всичкия си. Именно той поиска да ти кажа за „Саркофаг". Бръщолеви цял куп глупости, веднъж ми каза, че бил дошъл в Лос Анджелис, за да върне любовта...

Ема затвори. Погледна останалите, а сърцето й биеше до пръсване.

- Малкълм е. - Гласът й прозвуча далечен и кух в собствените й уши. - Малкълм е Пазителят.

Всички я зяпнаха с безмълвни, изумени лица.

- Малкълм ни е приятел - каза Тай. - Това не... Той не би го направил.