Градината на Рама [bg]

Беше тъмно, но можеше да различи очертанията на предметите. Някъде в далечината отново чу смеха. „Амаду“ — извика наум. Препусна през полето като вихър. Настигаше човека. Когато го наближи, лицето му промени чертите си. Изобщо не беше Амаду, беше Омех.

Той се разсмя отново и Никол спря.

— „Роната“ — извика мъжът. Лицето му нарастваше. По-голямо и още по-голямо, достигна размерите на автомобил, после на къща. Смехът му беше оглушителен. Лицето на Омех беше грамаден балон, който се издигаше нагоре и още по-нагоре в черната нощ. Изсмя се още веднъж и лицето му гръмна, заливайки Никол с вода.

Беше измокрена до кости. Потъваше, плуваше под вода. Когато се измъкна на повърхността, се озова във вирчето и оазиса на Брега на слоновата кост, където като седемгодишно момиче се беше сблъскала с лъвицата по време на Поро. Същата лъвица и сега обикаляше района на езерцето. Никол отново беше малко момиче. Беше много изплашена.

— Искам си мама. Отпусни главица и почивай, дано сънят ти е благословен — запя Никол. Тя взе да излиза от водата. Лъвицата не я закачаше. Още веднъж хвърли поглед към животното, муцуната й се бе превърнала в лицето на майка й. Никол се завтече да я прегърне. Вместо това самата Никол се превърна в лъвица, която кръстосваше по брега на вирчето в оазиса посред нощта на африканската савана.

Сега в езерцето имаше общо трима плувци, все деца. Докато лъвицата Никол продължаваше да пее приспивната песен от Брамс, едно по едно децата се измъкнаха от водата. Най-напред Женевиев, после Симон, Кати, Бенджи, Патрик и Ели. Всеки от тях мина покрай нея и се отправи към саваната. Никол се втурна след тях.

Тичаше по вътрешната пътека на претъпкан стадион. Отново беше в човешки образ, млада, с атлетично телосложение. Съобщиха за последния й скок. Когато се отправи към началото на пистата за засилване при тройния скок, я доближи един японски съдия. Това беше Тошио Накамура. Ще направиш фал — присмя й се той.

Докато се засилваше, Никол си помисли, че ще литне. Не фаулира; след отскока се зарея, във въздуха, изпълни един прескок без всякакво отклонение и се приземи мощно в далечния край на трапа. Знаеше, че скокът й е добър. Заподскача към мястото, където бе оставила грейката си. Баща й и Хенри пристигнаха, за да я поздравят с прегръдка. Браво — изрекоха едновременно. — Чудесно изпълнение.

Жана Д’Арк донесе златния медал до стълбичката на победителите и го закачи на врата на Никол. Елеонора Аквитанска й връчи голям букет от рози. Кенджи Уатанабе и съдия Мишкин бяха застанали от двете й страни и я поздравяваха. Говорителят съобщи, че скокът й е нов световен рекорд. Публиката на крака я аплодираше. Никол се взря в морето от лица и видя, че множеството не е само от човеци. Там беше Орелът, седнал в специална ложа, цял сектор бе зает от октопаяци. Всички я поздравяваха, дори птицеподобните, и сферичните същества с фините пипала, и змиорките с пелерини, притиснати до стъклото на гигантска затворена купа. Никол замаха на всички.