Хари Потър и Орденът на феникса

Но се оказа, че именно това не е трябвало да изрича.

— А аз си м-мислех — проплака Чо и по масата закапаха сълзи, — мислех си, че точно т-ти ще… ще ме разбереш. Изпитвам потребност да г-говоря за това! Със сигурност и… и т-ти! Все пак е с-станало пред очите ти!

Всичко се беше объркало кошмарно, приятелката на Роджър Дейвис дори се бе отлепила от него и зяпаше разплаканата Чо.

— Ами… аз съм разговарял за това… — прошепна Хари, — с Рон и Хърмаяни, но…

— Така з-значи, говориш с Хърмаяни Грейнджър! — изписка Чо с лице, блеснало от сълзите. Още няколко от целуващите се двойки се бяха пуснали и ги гледаха. — А с мен не искаш! Д-дали не е най-добре… д-да платим и ти да си отидеш на срещата с Хърмаяни Г-Грейнджър, очевидно нямаш търпение!

Хари я зяпна направо изумен, а тя грабна салфетката с дантелка по края и си избърса с нея лъсналото лице.

— Чо! — повика я нерешително Хари.

Много му се искаше Роджър да сграбчи пак приятелката си и да започне да я целува, та тя да не се кокори срещу Чо.

— Хайде, тръгвай си! — подкани Чо и продължи да плаче вече в салфетката. — Не разбирам защо изобщо ми определи среща, щом си се уговорил веднага след мен да се видиш с други момичета… С колко още ще се срещнеш след Хърмаяни?

— Няма такова нещо — възрази Хари, който най-сетне беше разбрал с облекчение защо Чо му е толкова сърдита и се засмя, ала след миг осъзна, че отново е сбъркал.

Чо скочи на крака. Цялата сладкарница беше притихнала, всички ги наблюдаваха.

— Е, довиждане, Хари — заяви тя мелодраматично и с леко хълцукане се втурна към вратата.

Отвори я рязко и забърза в проливния дъжд.

— Чо! — извика след нея Хари, ала вратата вече се бе затворила с напевен звънтеж на камбанки.

В сладкарницата се бе възцарило пълно мълчание. Всички очи бяха впити в Хари. Той метна един галеон на масата, изтръска от косата си розовите конфети и излезе след Чо навън.

Валеше като из ведро, Чо не се виждаше никъде. Хари просто не разбираше какво е станало, само допреди половин час се разбираха така добре.

— Жени! — промърмори той гневно и с ръце в джобовете заджапа по плувналата в дъжд улица. — И защо държеше толкова да говорим за Седрик? Защо все я влекат теми, от които се превръща в жив маркуч?

Зави надясно, хукна, като разплискваше локвите, и след броени минути се озова пред «Трите метли». Знаеше, че е подранил за срещата с Хърмаяни, но реши, че вътре все има някой, с когото да убие времето. Тръсна мократа си коса, която му беше влязла в очите, и се огледа. В ъгъла съзря Хагрид, сам и много свъсен.

— Здравей, Хагрид! — поздрави момчето, след като се промуши между пълните маси и притегли един стол.

Хагрид подскочи и го погледна отгоре така, сякаш едвам го е познал. Хари забеляза, че върху лицето му има две нови рани и няколко пресни синини.

— А, ти ли си, Хари? — рече Хагрид. — Как си, добре ли?