Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Аз не съм единственият свидетел — изръмжа Хари. — Присъстваха и десетина смъртожадни. Искате ли да ви кажа имената им?
— О, на драго сърце — затаи дъх Рита, докато ровеше в чантата и гледаше Хари така, сякаш е най-прекрасното нещо, което е виждала някога. — Грамадно заглавие на първа страница: «Потър обвинява»… Подзаглавие: «Хари Потър посочва смъртожадните сред нас». И отдолу твоя голяма хубава снимка: «Вчера петнайсетгодишният Хари Потър, изпаднал в смут, след като оцеля при нападението на Вие-знаете-кого, отприщи вълна от възмущение, обвинявайки изтъкнати уважавани представители на магьосническата общност, че са смъртожадни…»
Самопишещото перо вече беше в ръката й — още малко, и Рита да захапе върха му, — когато възторгът върху лицето й помръкна.
— Но нашата Госпожичка Самото съвършенство — заяви тя, след което свали перото и смрази с поглед Хърмаяни, — не иска да се появява такава статия.
— Всъщност — отвърна мило момичето — Госпожичка Самото съвършенство иска точно това.
Рита я зяпна. Хари също. Луна пък си затананика замечтано под нос «Уизли, ти си нашият цар!» и разбърка питието си с клечката, на която беше забучено лукче за коктейли.
— Искаш да напиша какво твърди той за Онзи-който-не-бива-да-се-назовава? — попита приглушено журналистката.
— Да, искам — потвърди Хърмаяни. — Истината. Всички факти. Точно както ги излага Хари. Той ще ви каже всички подробности, ще ви изброи имената на неразкритите смъртожадни, които е видял там, ще ви опише как Волдемор изглежда сега… О, я се опомнете! — добави тя презрително и метна една салфетка през масата, защото от името на Волдемор Рита подскочи и разплиска върху себе си половината Огнено уиски в чашата.
Без да сваля очи от Хърмаяни, тя позабърса отпред мърлявия си шлифер. Сетне каза дръзко:
— В «Пророчески вести» няма да го публикуват. В случай че не си забелязала, никой не се хваща на небивалиците на Хари. Всички смятат, че бълнува. Ако разрешите да изложа нещата от такъв ъгъл…
— Не ни трябва още една статия как на Хари му хлопа дъската! — кипна Хърмаяни. — Много благодаря, такива ги има достатъчно! Искам той да получи възможност да каже истината.
— Няма търсене за такива статии — сряза я хладно Рита.
— Искате да кажете, че в «Пророчески вести» няма да го поместят, защото не им разрешава Фъдж, нали? — подметна раздразнена Хърмаяни.
Рита я изгледа строго. После се наведе към нея през масата и рече делово:
— Добре, Фъдж наистина разчита на «Пророчески вести», но това не променя нещата. Няма да пуснат статия, в която Хари е показан в благоприятна светлина. Никой не желае да чете такива неща. Те са в разрез с обществените нагласи. Хората са много наплашени от последното бягство от Азкабан. Не искат да повярват, че Вие-знаете-кой се е завърнал.
— Значи «Пророчески вести» съществуват, за да съобщават на хората онова, което те искат да чуят, така ли? — каза унищожително Хърмаяни.
Рита пак се изпъчи на стола, вдигна вежди и пресуши на един дъх чашата Огнено уиски.
— «Пророчески вести» съществуват, за да се продават, глупаво момиче — заяви тя хладно.
— Според татко вестникът е ужасен — намеси се неочаквано и Луна, която облиза лукчето и ококори срещу Рита огромните си, изпъкнали, леко налудничави очи. — Той публикува важни материали за неща, които по негово мнение обществеността трябва да знае. Парите не го вълнуват.
Рита я погледна пренебрежително.
— Баща ти сигурно издава глупаво местно вестниче — отсече тя, — в което можеш да прочетеш нещо от рода на «Двайсет и пет начина за общуване с мъгъли» и датите на следващите разпродажби на вещи втора ръка.
— Не — възрази Луна и пак топна клечката с лукчето в розовата вода, — той е главен редактор на «Дрънкало».
Рита изсумтя толкова силно, че хората от съседните маси се извърнаха възмутени.
— Виж ти… «важни материали за неща, които по негово мнение обществеността трябва да знае»! — повтори тя с изпепеляващ тон. — Със съдържанието на този парцал мога да си наторявам градината.
— Сега тъкмо имате възможност да вдигнете качеството — отбеляза любезно Хърмаяни. — Луна твърди, че баща й с удоволствие ще помести интервю с Хари. Ето кой ще го публикува.
Рита ги погледа известно време с недоумение и прихна в гръмогласен смях.