Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Така или иначе, нямаше нужда да присъствам на този вълнуващ момент, но после реших, че с удоволствие ще се запозная с Чип Уигинс, просто за да задоволя любопитството си и да видя как изглежда. Убеден съм, че Господ се грижи за своите най-безгрижни творения.
След няколко минути чухме, че на отбивката спира кола, вратата в гаража се отвори, после вратата на кухнята.
Господин Уигинс започна да търси нещо и отвори хладилника. Накрая каза на приятелката си:
— Откъде се е взела тази храна? — После: — Чии са тия бейзболни шапки? Хей, Сю, на шапките пише ФБР.
— Мисля, че тук има някой, Чип — отвърна тя.
По какво позна, пиленце?
— Да — съгласи се Чип, като навярно се чудеше дали не е попаднал в чужда къща.
Ние търпеливо чакахме господин Уигинс да влезе в дневната.
— Остани тук — рече той. — Ще проверя.
Чип Уигинс се появи на прага и се закова на място.
— Не се плашете — каза Том и протегна служебната си карта. — ФБР.
Чип Уигинс погледна четиримата мъже и четирите жени в дневната си.
— Какво…
Носеше дънки, тениска, туристически обувки и изглеждаше загорял и във форма. Младееше. Всеки в Калифорния изглежда загорял, във форма и младее, освен хора като мен, които просто минават оттук.
— Господин Уигинс — каза Том, — бихме искали да поговорим с вас.
— Какво става, по дяволите?
Приятелката му надникна в дневната.
— Какво има, Чип?
Той й обясни откъде са дошли феберейските шапки.
След около минута Еди отведе жената в стаята с телевизора. Чип седна и се поотпусна. Между другото, гаджето му беше трепач, но аз не й обърнах внимание.
— Господин Уигинс — започна Том, — отнася се за операцията, в която сте участвали на петнайсети април хиляда деветстотин осем десет и шеста.
— Мамка му!
— Позволихме си волността да влезем в дома ви, тъй като знаехме, че в района има либийски терорист…
— Мамка му!
— … който се опитва да ви открие.
— Мамка му!
— Овладяхме положението, но се боя, че ще се наложи да ви помолим да си вземете отпуска и да отидете на почивка.
— Какво?!
— Този човек все още е на свобода.
— Мамка му!
Том му разказа някои неща.
— Страхувам се, че имаме лоша новина за вас. Някои пилоти от вашата ескадрила са били убити.
— Какво?!
— Убити от Асад Халил. — Той му подаде снимка на Халил. Чип я разгледа и я остави.
— Кого е убил?
— Генерал Уейклиф и жена му… — започна Том.
— О, Господи… Тери е мъртъв? И Гейл?…
— Да. Съжалявам. Освен това Пол Грей, Уилям Садъруейт и Джеймс Маккой.
— О, Господи!… Мамка му!…
— И както навярно знаете, през януари полковник Хамбрехт е бил убит в Англия.
Чип се овладя и най-после осъзна колко малко е оставало да се срещне със смъртта си.
— Майка му стара… — Той се изправи и се огледа, сякаш търсеше терориста. — Къде е тоя тип?
— Опитваме се да го арестуваме — увери го Том. — Можем да останем тази нощ тук, макар да не смятам, че ще се появи. Можем и да ви изчакаме да си съберете багажа и да ви придружим…
— Махам се.
— Чудесно.
Чип Уигинс за миг дълбоко се замисли, навярно за пръв път от доста време насам, после каза:
— Ако щете вярвайте, но винаги съм знаел… Искам да кажа, оная нощ казах на Бил, след като бяхме хвърлили бомбите и се връщахме… казах му, че ония копелета няма да го оставят така… о, мамка му… Бил мъртъв ли е?
— Да.
— Ами Боб? Боб Калъм?
— Поставен е под охрана.
— Защо не го посетите? — предложих аз.
— Да… добра идея. В Академията на военновъздушните сили ли е?
— Да. Така ще можем да пазим и двама ви. — Пък и беше по-евтино.
Е повече нямаше смисъл да висим тук, затова ние с Кейт се сбогувахме с другите, докато Чип отиде да си събере багажа. Той ми приличаше на човек, който би заел чифт боксери, но в момента си имаше достатъчно проблеми.
Излязохме навън и зачакахме Чък.
— Чип Уигинс е голям късметлия — отбеляза Кейт.
— Без майтап. Скива ли онова маце?
— Защо изобщо се опитвам да разговарям с теб?
— Извинявай. — Замислих се за момент. — Защо му е трябвала пушката?
— На кого? А, имаш предвид Халил.
— Да. Халил. Защо му е трябвала пушката?
— Не сме сигурни, че е било пушка.
— Да речем, че е било. Защо му е трябвала пушката? Определено не, за да убие Чип в дома му.
— Вярно е. Но може да е искал да го убие някъде другаде. В гората например.
— Не, този тип действа отблизо. Убеден съм, че приказва с жертвите си преди да ги убие. Защо му е трябвала пушката? За да убие някой друг, до когото не може да се приближи.
— Мисля, че имаш право.