Защитения

– Е, може би, Роджър още не може да го понесе – съгласи се Лийша, ухилена. Погледна Изрисувания. – Знаеше ли, че дървесните демони имат два? Стомаха, имам предвид. Единият се намира над другия, като пясъчен часовник.

Тя взе инструмент и започна да бели слоеве от плътта на демона, за да покаже.

– Сърцата им са встрани от центъра, долу вдясно – допълни тя, – но има пролука между третото и четвъртото им ребро. Нещо, което всеки човек, който иска да нанесе смъртоносен удар, трябва да знае.

Изрисувания наблюдаваше с изумление. Когато отново погледна към Лийша, сякаш я виждаше за пръв път.

– Откъде ги намери тези...?

– Кратък разговор с дърварите, които ти изпрати да патрулират из този край на Хралупата – каза Лийша. – Радваха се да ми услужат с екземпляри. И това не е всичко. Тези демони нямат полови органи. Всичките са безполови.

Изрисувания я погледна изненадано.

– Как е възможно това? – попита той.

– Случва се често при насекомите – отвърна Лийша. – Имат работнически касти, които се трудят и защитават кошера, и полови касти, които го управляват.

– Кошера? – попита Изрисувания. – Имаш предвид Ядрото?

Лийша сви рамене.

Изрисувания се намръщи.

– В гробниците на Анокх Слънце имаше рисунки, рисунки на Първата демонска война. Някои от тях изобразяваха странни видове ядрони, каквито досега не съм виждал.

– Не се изненадвам – кааа Лийша. – Толкова малко знаем за тях.

Тя се пресегна и хвана ръцете му.

– През целия си живот съм усещала, че чакам нещо по-голямо от това да варя лекове за настинка и да израждам деца – каза тя. – Това е моят шанс да променя живота на доста повече от шепа хора. Според теб наближава война? Роджър и аз ще ти помогнем да я спечелиш.

Изрисувания кимна и стисна ръцете ù в отговор

– Права си – каза той. – Хралупата оцеля в онази първа нощ точно толкова заради вас с Роджър, колкото и заради мен. Трябва да съм пълен глупак, да не приема помощта ви.

Лийша пристъпи напред и посегна в качулката му. Ръката ù беше хладна на допир и той притисна лицето си в нея.

– Тази колиба е достатъчно голяма за двама – прошепна тя.

Очите му се разшириха и тя усети, как се напрегна.

– Защо това те ужасява повече от битката с демони? – попита тя. – Толкова ли съм отвратителна?

Изрисувания поклати глава.

– Разбира се, че не – каза той.

– Тогава какво? – попита тя. – Няма да те държа настрана от войната ти.

Изрисувания замлъкна за малко.

– Двама скоро ще станат трима – каза той накрая и се отдръпна от ръцете ù.

– Толкова ли е ужасно това? – попита тя.

Изрисувания си пое дълбоко въздух и отиде до следващата маса, без да поглежда Лийша в очите.

– Онази сутрин, когато се борех с демона... – каза той.

– Помня – подтикна го Лийша, когато той не продължи.

– Демонът се опита да избяга обратно в Ядрото – каза той.

– И се опита да те завлече със себе си – каза Лийша. – Видях как и двамата ставате мъгляви, и потъвате под земята. Ужасих се.