Защитения

Лийша се засмя и ги покани да влизат в колибата.

– Вечерята е почти готова – каза тя и се отправи към огъня. – Как мина срещата на градския съвет? – попита тя, докато разбъркваше димящото гърне.

– Идиоти – промърмори Изрисувания.

Тя отново се засмя.

– Толкова добре?

– Съветът гласува името на селото да стане Хралупата на Избавителя – каза Роджър.

– Име като име, какво толкова – каза Лийша, присъедини се към тях на масата и наля чай.

– Не името е притеснителното, а идеята – каза Изрисувания. – Убедих селяните да спрат да ме наричат Избавителю в лицето, сега ги чувам да си го шепнат зад гърба ми.

– Ще бъде по-лесно за теб, ако просто го приемеш – каза Роджър. – Не можеш да спреш история като тази. Вече всеки жонгльор на север от Красианската пустиня я разказва.

Изрисувания поклати глава.

– Няма да лъжа и да се правя на нещо, което не съм, само за да си улесня живота. Ако търсех лесен живот... – каза той и замлъкна.

– А какво става с възстановяването? – попита Лийша и го издърпа отново при тях, когато очите му се зареяха в пространството.

Роджър се усмихна.

– Селяните вече са на крака, благодарение на лековете ти, така че май всеки ден се издига нова къща – каза той. – Скоро ще можеш да се пренесеш в самото село.

Лийша поклати глава.

– Тази колиба е всичко, което ми остана от Бруна. Сега това е моят дом.

– Толкова далече от селото ще бъдеш извън защитената област – предупреди я Изрисувания.

Лийша сви рамене.

– Разбирам защо подреди новите улици във формата на защита – каза тя, – но това, да си извън тях, си има и своите добри страни.

– О? – попита Изрисувания и вдигна защитена вежда.

– Кое му е хубавото на това, демоните да се разхождат по земята, върху която живееш? – попита Роджър.

Лийша отпи от чая си.

– Майка ми също отказва да се премести – каза тя. – Казва, че покрай твоите нови защити и дърварите, които вървят и секат с брадвите си де що видят демон насреща, няма никакъв смисъл човек да се престарава.

Изрисувания се намръщи.

– Знам, че изглежда сякаш сме сплашили демоните, но ако можем да вярваме на историите за Демонските воини, те няма да оставят работата така. Ще се върнат с пълна сила и тогава искам Хралупата на дърваря да е подготвена.

– Хралупата на Избавителя – поправи го Роджър и се усмихна самодоволно на намусилия се Изрисуван.

– Щом ти си тук, ще бъде – каза Лийша, без да обръща внимание на Роджър, докато отпиваше от чая си. Гледаше внимателно Изрисувания над ръба на чашата си.

Той се поколеба и тя остави чашата си на масата.

– Ти напускаш – каза тя. – Кога?

– Когато Хралупата е готова – каза Изрисувания, без да си прави труда да отрича твърдението ù. – Пропилял съм години, за да трупам защити, които да направят Свободните градове такива не само по име. Дължа го на всеки град и селце в Теса, да се погрижа да имат това, което ще им помогне да се изправят гордо в нощта.

Лийша кимна.

– Искаме да ти помогнем – каза тя.

– Помагате ми – отвърна Изрисувания. – Докато Хралупата е в твои ръце, знам, че ще бъде в безопасност и без да съм тук.