Защитения

– Мога да се бия! – крещеше Смит, големият ханджия, и влачеше Роджър по пода, докато горкият жонгльор се мъчеше да го спре.

– Не си здрав! – извика Лийша и изтича при него. – Ще те убият, ако излезеш навън!

Тичайки към него, тя изпразни малко шишенце в парче плат. С едно притискане до лицето му, изпаренията от него бързо щяха да го упоят.

– Моята Стефни е навън! – извика Смит. – Синът ми и дъщерите ми!

Той хвана ръката на Лийша, докато посягаше с марлята към носа му, и я изблъска грубо настрана. Тя падна върху Роджър и двамата се строполиха на възел. Той се насочи към резето на главните порти.

– Смит, не! – извика Лийша. – Ще ги пуснеш вътре и ще ни избият всичките!

Но обезумелия от треска ханджия не чуваше предупрежденията ù, хвана летвата с две ръце и започна да я вдига.

Дарси го сграбчи за рамото и го завъртя, за да забие юмрук в челюстта му. Смит се врътна още веднъж от силата на удара и се сгромоляса.

– Понякога директният подход върши по-добра работа от билки и иглички – каза Дарси на Лийша, докато тръскаше парещата си ръка.

– Сега разбирам, защо на Бруна ù трябваше тояга – съгласи се Лийша и двете подхванаха Смит под мишниците, за да го довлекат обратно до сламеника му.

Отвъд стените бушуваха звуците от битката.

– Звучи сякаш всичките демони от Ядрото напират да влязат – промърмори Дарси.

Отгоре се чу трясък и писъкът на Уонда. Парапетът на балкона за хористите се строши, дървените греди се свлякоха на земята и убиха единственият злочест мъж точно под него, а друг раниха. Огромен силует скочи насред болните, нададе вой и разкъса гръкляна на друга пациентка, още преди тя да е разбрала какво я връхлита.

Дървесният демон се изправи в цял ръст, огромен и страховит, а Лийша усети как сърцето ù спря да бие. Двете с Дарси замръзнаха, а Смит тежеше върху плещите им. Копието, което Изрисувания ù беше дал, стоеше подпряно на една стена, далеч от обсега ù, но дори да беше в ръцете ù, тя се съмняваше, че би могла да направи нещо на гигантския ядрон. Съществото изпищя срещу тях и тя усети как краката ù се подкосиха.

В този момент дойде Роджър и застана между тях и демона. Ядронът изсъска срещу него и той преглътна тежко. Всеки инстинкт му казваше да бяга и да се крие, но той нагласи цигулката си под брадичката, положи лъка на струните и изпълни Свещения дом със скръбна, обсебваща мелодия.

Ядронът съскаше към жонгльора с оголени зъби, дълги и остри като касапски ножове, но Роджър не спря да свири. Дървесният демон не отстъпи от позициите си, но изкриви глава и го загледа любопитно.

След няколко секунди Роджър се залюля наляво-надясно. Демонът, приковал поглед в цигулката, направи същото.

Поощрен, Роджър направи стъпка наляво.

Демонът последва примера му.

Върна се отново с крачка надясно и ядронът направи същото.