Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Роджър продължи да върви около дървесния демон в бавна, широка дъга. Хипнотизираният звяр се извъртя след него и стъпка по стъпка се оказа с гръб към ужасените пациенти.
Междувременно Лийша успя да сложи Смит на сламеника му и да вземе копието си. То изглеждаше не по-голямо от трънче, а обсегът на демона беше далеч по-широк, но тя все пак пристъпи напред със съзнанието, че по-добра възможност няма да ù се отвори. Стисна зъби, засили се и заби копието в гърба на ядрона с цялата си мощ.
Последва взрив от енергия; през ръцете на Лийша премина вълна от екстаз и магията я хвърли назад. Тя видя как демонът се разпищя и замята наоколо, докато се опитваше да изкара сияещото копие, което все още стърчеше от гърба му. Роджър се отмести в последния момент, когато ядронът се стовари върху гигантската порта в предсмъртна агония и макар да умираше разби вратата.
Демоните заликуваха и се спуснаха към отвора, но бяха пресрещнати от музиката на Роджър. Нямаше я вече успокояващата, хипнотична мелодия и на нейно място се появиха острите, дразнещи звуци, които накараха ядроните да задраскат по ушите си, препъвайки се назад.
– Лийша!
Страничната врата се отвори с трясък, Лийша се обърна и видя как Изрисувания, плувнал в демонска сукървица и в собствената си кръв, нахлу в стаята и се заоглежда наоколо като обезумял. Видя легналия мъртъв демон и се обърна, за да срещне погледа ù. Облекчението му беше очевидно.
Тя искаше да се хвърли в обятията му, но той се обърна и се затича към разбитата врата. Роджър сам удържаше входа с музиката си, която отблъскваше демоните със сигурността на защитена мрежа. Изрисувания изтласка настрана трупа на ядрона, измъкна копието и го хвърли обратно на Лийша. После изчезна в нощта.
Лийша погледна към касапницата на площада и сърцето ù се сви. Десетки от децата ù лежаха мъртви или умираха в калта, а битката все още бушуваше.
– Дарси! – извика тя и когато жената дотича при нея, двете излязоха заедно в нощта и тръгнаха да прибират ранените.
Уонда лежеше на земята и едва дишаше, когато Лийша стигна до нея. Дрехите ù бяха разпокъсани и кървави там, където демонът я беше надрал. Дървесен демон ги нападна, когато с Дарси се наведоха да я вдигнат, но Лийша извади шишенце от престилката си и го хвърли, разбивайки тънкото стъкло в лицето му. Демонът изпищя с разядени от разтворителя очи, а билкарките отнесоха ранената.
Оставиха момичето вътре и Лийша изкряска няколко инструкции на една от помощничките си, преди отново да изтича навън. Роджър стоеше на входа, а скрибуцането на цигулката му образуваше стена от звук, която разчисти пътя и предпази Лийша и останалите, които също започнаха да изтеглят ранените вътре.
***
Битката се усилваше и утихваше през нощта и даваше възможност на хората, които бяха прекалено изморени да продължават, да се довлекат до защитените кръгове или в Свещения дом, за да си поемат дъх или да глътнат малко вода. Цял час нямаше и един демон на хоризонта, а в следващия ги нападна цяла глутница, която изглежда бе изминала километри, за да дойде.Дъждът спря в един момент, но никой не можеше да си спомни точно кога, тъй като всички бяха прекалено заети да атакуват врага и да помагат на ранените. Дърварите образуваха стена пред гигантските порти, а Роджър скиташе из площада и отпъждаше демоните с цигулката си, докато приберат пострадалите.
Когато първите лъчи на утрото надникнаха зад хоризонта, калта на площада беше разбита на противна яхния от човешка кръв и демонска сукървица, тела и крайници се търкаляха навсякъде. Мнозина подскочиха от ужас, когато слънцето достигна демонските трупове и подпали плътта им. Сякаш с експлозии от течен демоногън по целия площад, слънцето довърши битката, изпепелявайки малкото демони, които още потрепваха.
Изрисувания погледна лицата на оцелелите, поне половината от воините му, и беше удивен от силата и решеността, които видя. Изглеждаше невъзможно това да са същите хора, които бяха толкова отчаяни и уплашени само преди ден. Макар да бяха дали много жертви в нощта, хралупари бяха по-силни от всякога.
– Слава на Създателя – каза пастир Джона и се заклатушка по площада на патерицата си, рисувайки защити във въздуха, докато демоните горяха на сутрешната светлина. Стигна до Изрисувания и застана пред него.
– Това е благодарение на теб – каза той.
Изрисувания поклати глава.
– Не. Ти направи това – каза той. – Всички вие.
Джона кимна.
– Така е – съгласи се той. – Но само защото ти дойде и ни показа пътя. Можеш ли още да се съмняваш в това?