Драконите на изчезналата луна [bg]

В средата й се появи фигурата на дракон. Беше ефимерна и невеществена. От единствената й шия се извиваха пет глави. Чудовищните криле на дракона се разстилаха като покров над арената и затуляха всяка надежда. Огромната опашка се извиваше около всеки, застанал под смъртната сянка на крилете. Десетте очи се взираха в различни посоки, гледаха напред, назад, взираха се в сърцето ти, търсеха мрака в дълбините му. Петте усти дъвчеха изгладняло, откриваха тъмнината и се хранеха с нея.

Сетне се отвориха и нададоха безшумен писък, който процепи ушите на всички присъстващи, накара ги да стиснат зъби, за да преодолеят болката и да преглътнат напиращите сълзи.

Писъкът бе знак на арената да се появи Мина.

Момичето носеше черната броня на Рицарите на Нерака. Повърхността й не сияеше със зловещата светлина, а се сливаше в едно с мрака, разстилан от крилата на дракона. Мина не носеше шлем. Лицето й бе призрачно бяло и сякаш излъчваше своя собствена светлина. В ръката си носеше драконовото копие. Точно зад нея, почти изгубен в мрака, я следваше нейният верен страж, минотавърът.

Мина се обърна към стихналата тълпа по трибуните. Гледаше едновременно мъртвите и живите.

— Аз съм Мина — извика тя. — Избраница на Единия бог.

Изчака малко, като че ли се надяваше да чуе радостните възгласи, на които бе навикнала. Никой не проговори, жив или мъртъв. Гласовете им бяха откраднати и единственото, което можеха да сторят, бе да я гледат.

— Знайте това — продължи тя със студен и властен глас. — Единият бог ще бъде Единствен бог отсега и завинаги. А вие ще му служите и в живота, и в смъртта. Тези, които му служат вярно, ще бъдат възнаграждавани. Тези, които се бунтуват, ще бъдат наказвани. В този ден Единият бог ще ви покаже мощта си. Днес тя ще пристъпи в този свят във физическата си форма и ще обедини в едно реалността и отвъдното. Свободна да се пренася по своя воля от единия в другия свят, тя ще управлява и двата.