Драконите на изчезналата луна [bg]

Шестима стояха между тях: Гилиан, който пази книгата; Сирион, богът на природата, Шинаре, неговата съпруга, богиня на търговията; Реоркс, богът, изковал света; Шислев, богиня на горите; Зивилин, който най-сетне отново виждаше миналото и бъдещето.

Трите им деца — Солинари, Лунитари и Нуитари — както винаги стояха заедно.

Едно от местата от страна на Светлината беше празно.

Едно от местата от страна на Тъмнината — също.

Такхизис ги прокле. Богинята закрещя от ярост, ала сега писъкът й бе един, а не пет и гласът й принадлежеше на обикновен смъртен. Огънят в очите й, заплашвал да погълне самото слънце, сега изтля до незначително пламъче, колебливо и готово да угасне като духната свещ. Тежестта на плътта й я теглеше надолу, отдалечаваше я от измерението на безсмъртните, ударите на сърцето й отекваха в ушите й и всеки един от тях й повтаряше, че един ден това сърце ще спре, за да настъпи смъртта. Трябваше да диша, нямаше друг избор, освен да се задуши. Налагаше се да поема всеки свой следващ дъх, мъчително и непрестанно. За пръв път изпитваше присвиване от глад и всички дребни несгоди на новото си крехко тяло. Тя, която бе кръстосвала небесата и бе бродила сред звездите, беше принудена да се вторачи неразбиращо в краката, с които трябваше да пристъпва оттук нататък.

Издигайки очи — смъдящи от песъчинки и потопени в гняв, Такхизис забеляза Мина. Момичето стоеше пред нея. Младо, красиво и силно.

— Ти стори това! — изкрещя й богинята. — Ти си заговорничела зад гърба ми, ти си пожелала моето падение! Искаше ти се да пеят твоето име, а не моето, нали? — Царицата измъкна меча си и се хвърли към Мина. — Може да съм смъртна, но нищо не ми пречи да ти отворя пътя към смъртта!

Галдар нададе оглушителен рев. Минотавърът се хвърли с измъкнат меч, за да предпази Мина, за да я защити с тялото си, ако се наложеше.

Мечът на Царицата описа прорязваща дъга, а острието отсече ръката, с която държеше оръжието, малко под рамото.

Ръката и мечът му паднаха на земята в разширяваща се локва от собствената му кръв. Минотавърът падна на колене и се забори с болката и шока, опитващи да погълнат разсъдъка му.

Мрачната царица отново издигна оръжие, вече над главата на Мина.

Момичето произнесе тихо:

— Прости ми.

След което се приготви да посрещне удара.

На прага да изгуби съзнание, Галдар тъкмо се канеше за един последен скок, когато нещо го блъсна откъм гърба. Минотавърът вдигна премрежен поглед и видя, че Силваношей е застанал над него.

Кралят на елфите държеше счупеното драконово копие. После го запрати напред с всичката си сила, болка, вина, страх и насъбрана любов.