Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Трудно е да се опише, той променя облика си. Общо взето, е нисък, към метър и половина, но умее да си притуря ръст, имат си някакви засукани приспособления за целта. Стар, мършав… Какво друго? А, да, очите му. Има много характерни очи, не може да се скрият: гледа те, сякаш ще те прогори. По-добре е да не го гледаш в очите, за да не те омагьоса.
— Това е той! Той е! — възкликна Фандорин. — Знаех си! Разказвайте, разказвайте! Отдавна ли си имате работа с нинджите?
Дон направи пауза, вглеждайки се озадачено в събеседника си.
— Не много. Свърза ме с тях един стар самурай, вече покойник. Служеше на князете Онокоджи… Кланът Момоти е много ценен съюзник, способни са да вършат истински чудеса. Но е опасно да си имаш работа с тях. Никога не знаеш какво са си наумили и какво да очакваш от тях. Тамба е единственият човек на света, от когото се страхувам. Видяхте ли колко охрана има в къщата? А доскоро, ако си спомняте, съвсем спокойно си лягах сам.
— Какво се е случило между вас? Не ви стигнаха пари да си платите ли? — Фандорин е недоверчива усмивка изгледа натъпканата с кюлчета каса.
— Много смешно — мрачно призна Цурумаки. — Не е това, винаги съм си плащал точно и навреме. Не разбирам какво се е случило и това ме притеснява най-много. Тамба започна някаква собствена игра и целите й не са ми ясни. И тая игра по някакъв странен начин е свързана с вас.
— Моля? В какъв смисъл?
— Откъде да знам в какъв смисъл — викна ядосан Дон. — Те искат нещо от вас! Защо иначе биха отвлекли вашата любовница? Ето защо не ви предавам на полицията. Вие сте ключът към тая интрига. Засега не знам накъде да ви завъртя, за да се отвори ковчежето. Пък и вие не знаете. Нали е така? (Изразът на лицето на титулярния съветник бе по-красноречив от всякакъв отговор и привърженикът на Хаоса кимна.) Виждам, че е така. Ето ръката ми, Фандорин. Нали при вас, европейците, е прието договорът да се потвърждава с ръкостискане? — ръката на милионера с къси пръсти висна във въздуха.
— Какъв д-договор?
— Съюзнически. Ние двамата срещу Тамба. Нинджите отвлякоха О-Юми и убиха приятелите ви. Те ги убиха, не аз. Ще им нанесем изпреварващ удар. Най-добрата отбрана е нападението. Е, дайте си ръката. Трябва да си имаме взаимно доверие!
Но вицеконсулът пак не отговори на жеста му.
— За какво доверие говорим, след като вие сте въоръжен, а аз не съм?
— О, Господи! Вземете си играчката, не ми е притрябвала.
Чак когато вдигна от пода своя херщал, Ераст Петрович окончателно повярва, че всичко това не е фина хитрина, целяща да измъкне от него някаква информация.
— Какъв е тоя изпреварващ удар? — попита той предпазливо.
— Тамба си мисли, че аз не зная къде да го открия. Но бърка. Моите хора, естествено, не са шиноби, но и те умеят това-онова. Успях да науча къде е свърталището на клана Момоти.
Фандорин излетя от креслото.
— Защо тогава си губим времето? Да побързаме!
— Не е толкова лесно. Свърталището е скрито в планините. Моите съгледвачи знаят къде е точно, но е много трудно да се проникне там…
— Далеч ли е от Йокохама?
— Не много. На границата на провинциите Сагами и Кай, близо до планината Ояма. На два дни път оттук — ако се движим с багаж.
— За какво ни е б-багаж? Тръгваме без багаж и утре сме там!
Но Цурумаки поклати глава:
— Не, багажът е необходим и е доста тежичък. Сам ще се уверите. Това е истинска крепост.
Титулярният съветник се учуди:
— Крепост? Нинджите са си построили крепост край столицата и никой не го знае?
— Такава е нашата страна. Долините край морето са гъсто населени, но щом се отдалечиш от крайбрежието, започват безлюдни непроходими планини. Пък и крепостта на Тамба е такава, че случаен пътник не може да я види…
На Ераст Петрович му беше писнало до смърт от всички тия загадки.
— Вие разполагате с много верни хора, тези ваши „черни куртки“. Ако им наредите, ще тръгнат на щурм и дори на с-смърт, не се съмнявам. За какво тогава съм ви нужен аз? Говорете истината, иначе няма да сключим никакъв съюз!
— Да, изпращам там Камада с отряд най-добри бойци. Всички те са мои съратници още от гражданската война, на всекиго от тях може да се разчита. Но аз самият не мога да тръгна с тях — предстоят ми избори в три префектури, това е най-важното сега. Камада е опитен командир, отличен боец, обаче той умее да действа само по правилата. В нестандартна ситуация не върши работа. А да се влезе в тайното село на Тамба, повтарям, е много трудно. Дори е невъзможно. Там няма вход.
— Как така няма вход?
— Няма, и толкоз. Така ми докладваха моите разузнавачи, а те не са склонни да фантазират. Имам нужда от вашия ум, Фандорин. И от вашия късмет. Можете да сте сигурен, О-Юми е откарана тъкмо там, в планинската крепост. Сам, без мен, няма да постигнете нищо. Необходим съм ви. Но и вие ще ми свършите работа. Е, дълго ли още ще ме карате да си държа ръката изпъната?