Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Моля? — зачуди се японецът. — Какво казахте?
Явно не беше чел арабски приказки.
Нещо звънна тихо, вратичката се отвори и Фандорин първо зажумя, а после полугласно изруга.
В желязната кутия ослепително блестяха на електрическата светлина златни кюлчета. Бяха много и приличаха на тухлен зид.
Обзе го безгранично разочарование. Дон не бе излъгал. Наистина пазеше злато в сейфа си. Колко глупаво, колко типично новобогаташки! Нима напразно бе предприел цялата тая операция?
Все още неспособен да повярва в толкова съкрушителен провал, той извади едно кюлче, надникна навътре, но и в следващия ред лъщеше все същият жълт метал.
— На местопрестъплението — отекна звучен и подигравателен глас отзад.
Титулярният съветник се обърна рязко. На вратата се очертаваше нисък набит силует, а в следващия момент полилеят в стаята пламна и силуетът придоби цвят, форма, облик.
Беше стопанинът на къщата, все така с глупавата нощна шапчица, с халат върху пижамата, но панталонът, който се виждаше под халата, изобщо не беше пижамен.
— Господин дипломатът обича злато? — кимна към кюлчето в ръката на Фандорин усмихнатият Цурумаки.
Лицето на милионера не беше никак сънено. И още нещо за отбелязване: беше обут не с чехли, а с прецизно завързани обувки.
Това е капан, изстина Ераст Петрович. Лежал е в леглото облечен и дори обут. Все пак е знаел, очаквал ме е!
Дон плесна с ръце и отвсякъде — иззад завесите, през вратите, дори от гардеробите плъпнаха хора, носеха еднакви черни куртки и черни памучни панталони. Слугите! А Сирота беше казал, че всички са си тръгнали!
Слугите бяха не по-малко от дузина. Единия от тях — кривокрак, с дълги като на маймуна ръце — Фандорин бе виждал и преди, той май изпълняваше ролята на иконом или управител.
— Какъв позор за Руската империя — зацъка с език Цурумаки. — Вицеконсул краде злато от хорските сейфове. Камада, джу-о торе.
Японската фраза бе адресирана към дългоръкия. Джу значеше „оръжие“, торе — „вземи“, Камада трябва да беше име. Титулярният съветник излезе от вцепенението си. Рязко вдигна ръка, насочи херщала в челото на домакина.
Камада веднага замръзна на място, останалите „черни куртки“ също.
— Нямам какво да губя — предупреди Ераст Петрович. — Заповядайте на хората си да излязат. Веднага, иначе…
Дон престана да се усмихва, той гледаше титулярния съветник с любопитство, опитваше се да отгатне дали блъфира, или наистина е способен да натисне спусъка.
— Не се съмнявайте, ще стрелям — увери го Фандорин. — Смъртта е за предпочитане пред позора. А щом ще се мре, по-приятно ще е да сме заедно. Вие сте толкова интересен екземпляр. Сирота, застанете от лявата ми страна, че закривате господин Цурумаки.
Деловодителят се подчини, но — вероятно от вълнение — застана не отляво, а отдясно.
— Отлично знаете, че не съм дошъл за злато — Дон помръдна и Ераст Петрович тутакси щракна с предпазителя за предупреждение. — Стойте мирен! А всички тия — вън!
Но в тоя миг се случи нещо неразбираемо. Дори невероятно.
Деловодителят Сирота, верният съратник на титулярния съветник, с гърлен крясък увисна на ръката на Фандорин. Револверът гръмна, куршумът изора дълбока бразда в дъбовия паркет.
— Какво правите? — кресна Ераст Петрович, докато се опитваше да се отърси от превъртелия японец, но Камада с два дълги скока преодоля разстоянието до вицеконсула, изви му ръцете зад гърба, а след него се втурнаха и останалите.
След секунда обезоръженият и безпомощен Фандорин стоеше залепен на стената, хванат за ръцете, краката и шията.
Но Ераст Петрович не гледаше към черните слуги — само към предателя, който вдигна от пода револвера и с поклон го подаде на Дон.
— Юда! — изхриптя титулярният съветник. — Страхливец! Предател!
Сирота попита домакина нещо на японски — май искаше разрешение да отговори. Цурумаки кимна.
Тогава изменникът обърна към Фандорин бледото си лице, приличащо на вкочанена маска. Но гласът му бе твърд, не трепереше:
— Не съм страхливец, нито подлец, още по-малко съм предателят Юда. Тъкмо наопаки, аз съм верен на своята страна. По-рано мислех, че човек може да служи на две страни, без да изгуби честта си. Но господин капитан Бухарцев ми отвори очите. Сега вече зная как Русия се отнася към Япония и какво можем да очакваме от руснаците.
Фандорин не издържа и отмести поглед. Той си спомни как Бухарцев ораторстваше относно „жълтата опасност“ и дори не намери за необходимо да сниши глас, а Сирота стоеше пред вратата…
— Това е политика — прекъсна го Ераст Петрович. — Тя може и да се променя. Но не може да предаваш тоя, който ти е гласувал доверие! Вие сте сътрудник на руското консулство!