Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Вече не съм. Както ви е известно, подал съм молба за оставка и дори съм написал конкретно защо не желая повече да служа на Русия.
И това също бе истина.
— Нима е по-почтено да служите на тоя убиец? — кимна Фандорин към Дон, прилагайки последния си аргумент.
— Господи Цурумаки е искрен човек. Той действа за благото на моята Родина. Освен това той е силен човек. Ако върховната власт и законът вредят на интересите на отечеството, той сменя властите и поправя законите. Реших, че ще помагам на него. Не съм дебнал от никакви хълмове, отидох право при господин Цурумаки и му разказах вашия план. Вие можехте да причините щети на Япония и аз ви спрях.
С всяко изречение гласът на Сирота ставаше все по-уверен, очите му блестяха все по-ярко. Тоя нищо и никакъв деловодител бе успял да изпързаля хитроумния Фандорин и дори имаше нахалството да се гордее с това. Злобно желание поне донякъде да развали триумфа на тоя поборник на „искреността“ обхвана разгромения по всички фронтове (включително нравствения) Ераст Петрович.
— Аз пък си мислех, че обичате София Диогеновна. А вие предадохте и нея. Няма да я видите повече.
Изрече го и веднага се разкая. Това май беше недостойно.
Но Сирота не се смути.
— Тъкмо обратното. Днес направих на Соня предложение и то бе прието. Аз я предупредих, че ако се омъжи за мен, ще й се наложи да се превърне в японка. Тя отговори: „С теб ставам и папуаска“ — лицето на новопридобития враг на Русия се озари от щастлива усмивка. — Мъчно ми е, че се разделяме по тоя начин. Аз дълбоко ви уважавам. Но с вас няма да се случи нищо лошо, господин Цурумаки ми обеща. Нарочно сложихме в касата злато вместо документите, представляващи държавна тайна. Благодарение на това срещу вас няма да бъде повдигнато обвинение в шпионаж. А пък господин Цурумаки няма да ви съди за опита да го ограбите. Ще останете жив и дори няма да идете в затвора. Просто ще ви екстрадират от Япония. Не може да останете тук, вие сте прекалено активен човек и освен това сте озлобен поради гибелта на вашите приятели. — Той се обърна към Дон и се поклони в знак, че разговорът на руски е приключил.
Цурумаки додаде на английски:
— Сирота-сан е истински японец. Той е човек на честта, който знае, че дългът пред Родината е над всичко. Вървете си, приятелю. Няма нужда полицията да ви заварва тук.
Сирота се поклони ниско на новия си господар, кимна леко на Фандорин и излезе.
Но ръцете стискаха титулярния съветник все тъй здраво и това можеше да значи само едно.
— П-полицията, естествено, ще закъснее — рече на домакина Ераст Петрович. — Крадецът ще загине при опит да избяга или да окаже съпротива. Затова отпратихте наивния Сирота. Аз съм толкова активен човек, че обикновеното ми отпращане от Япония не върши работа, нали? Не можете да ме оставите жив.
Усмивката, с която Цурумаки изслуша думите му, беше изпълнена с весело недоумение, като че милионерът не бе очаквал да чуе от пленника толкова прозорлива и остроумна забележка.
Дон разгледа херщала и попита:
— Самозаряден ли е? Не виждам петле.
— Защото няма. Просто натискате спусъка и седемте куршума излитат един след друг. Тоест шестте, единият вече е изстрелян — отвърна Фандорин, вътрешно горд от своето хладнокръвие.
Цурумаки претегли револверчето в ръка и титулярният съветник се приготви: сега ще го заболи много силно, после болката ще се притъпи, а после ще мине съвсем.
Но херщалът полетя на пода. Ераст Петрович се учуди само в първия миг. После забеляза, че нещо издува джоба на Доновия халат. Естествено, странно би било грабителят да бъде застрелян със собствения му револвер.
Сякаш да потвърди неговата догадка, ръката на домакина се мушна във въпросния джоб. Нещата явно вървяха към развръзка.
Изведнъж Камада, който не отместваше поглед от титулярния съветник, трепна и обърна кокалесто, набраздено от груби бръчки лице към вратата.
Някъде оттам се чуха викове и трясък.
Полицията ли бе пристигнала? Но защо вдига толкова шум?
В стаята дотърча още един с черна куртка. Той се поклони на господаря и на Камада, забърбори нещо.
— Цурете кои109 — заповяда Цурумаки, без да вади ръка от джоба.
Слугата изтича навън и след половин минута в стаята вкараха Маса, раздърпан и хванат за двете ръце.
Като видя Фандорин, той се развика с отчаяние в гласа.
Разбираше му се само едно: „О-Юми-сан“.
— Какво казва? Какво казва? — дръпна се от ръцете на своите пазачи вицеконсулът.
Съдейки по лицето на домакина, известието го бе зашеметило. Той попита нещо Маса, получи отговор и изведнъж стана много съсредоточен. Не обръщаше внимание на повторните въпроси на Фандорин и само яростно ровеше с пръсти в черната си брада. Докато Маса все опитваше да се поклони на Ераст Петрович (което не беше никак лесно с извити отзад ръце) и само повтаряше:
109
Доведете го (яп.). — Б.а.