Лицето [bg]

Фрик се намръщи с погнуса.

— Те ще ми лепнат това прозвище. Вече ги чувам. Няма да мога да се покажа на обществено място, докато не навърша петдесет, и дори тогава ще ме щипят по бузите и ще ми разправят колко са се разтревожили за мен.

— Не съм сигурен — отвърна Итън. — Мисля, че надценяваш интереса на публиката към теб.

Фрик си позволи да изпита надежда.

— Наистина ли така смяташ?

— Да. Не си от онези холивудски хлапаци, които искат да се включат в семейния бизнес.

— По-скоро бих ял червеи.

— Не играеш епизодични роли във филмите на баща си. Не пееш и не танцуваш. Не правиш имитации, нали?

— Не.

— Не си жонгльор и не можеш да задържиш едновременно дванайсет въртящи се чинийки на върховете на дванайсет бамбукови пръчки.

— Не, не мога да ги задържа едновременно.

— Правиш ли фокуси?

— Не.

— Да си вентролог?

— Не съм.

— Виждаш ли колко си скучен? Знаеш ли кое според мен ги развълнува най-много, кое ще бъде в центъра на вниманието им?

— Кое?

— Дирижабълът.

— Да, дирижабълът — съгласи се Фрик. — Страхотен е.

— Не искам да те обидя, ама дете на твоята възраст, с твоята липса на опит… Много съжалявам, но не можеш да се сравняваш с един дирижабъл в Бел Еър.

В северния край на имението портата започна да се отваря.

— Бандата иде — обяви Фрик при вида на първата черна лимузина, влизаща от улицата. — Човек би очаквал от него да спре там и да покаже лицето си на журналистите.

— Аз го помолих да не го прави — обясни Итън. — Нямаме нужния персонал да държи под полицейски контрол медийна тълпа като тази, а и те не обичат да бъдат контролирани.

— Ще спре — предрече Фрик. — Басирам на милион долара срещу куп кравешки лайна. В коя лимузина е той?

— В петата от седемте.

Втората лимузина мина през портата.

— Ще доведе нова приятелка — разтревожи се Фрик.

— Ще се оправиш с нея.

— Може би.

— Имаш идеална тема за разчупване на леда.

— Коя е тя?

— Дирижабълът.

— О, да — развесели се Фрик.

Третата лимузина се появи.

— Само не забравяй какво се разбрахме. Няма да разказваме на никого… за странните неща, които се случиха.

— Разбира се, че няма — рече Фрик. — Не искам да ме приберат в лудницата.

Четвъртата лимузина влезе, но петата спря на улицата. От това разстояние без бинокъл Итън не можеше да види дали Чанинг Манхайм наистина бе слязъл от лимузината да се покаже на камерите и да очарова пресата, но беше сигурен, че дължи на Фрик куп кравешки лайна.

— Нямам чувството, че иде празник — рече Фрик тихичко.

— Ще стане по-добре, ще видиш — обеща Итън.