Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
— Можете ли? — попита Ребека, обзета от младежки оптимизъм. — Бихте ли го направили наистина?
— Разбира се — отговори Мейзи. — Но няма да му казвам къде си, докато не обещае да се държи добре.
Ребека сведе поглед. Дъщеричката й бе затворила очи и бе спряла да суче.
— Заспала е — отбеляза Ребека.
Мейзи се усмихна.
— Избра ли й име?
— О, да — отвърна Ребека. — Ще я нарека Мейзи.
Лицето на Бен Грийнборн бе цялото мокро от сълзи, когато възрастният мъж излезе от стаята в отделението.
— Оставих я с Кейт за малко — обясни той задавено, после извади носна кърпа от джоба си и започна да попива сълзите от бузите си, но без особен резултат.
Мейзи никога не бе виждала свекъра си да губи самообладание. В момента той представляваше доста жалка гледка, но тя усещаше, че преживяването ще му се отрази добре.
— Елате в кабинета ми — предложи му. — Ще ви направя чаша чай.
— Благодаря.
Тя го заведе в кабинета си и му посочи къде да седне. „Той е вторият мъж, който плаче на стола пред мен тази вечер“, помисли си Мейзи.
— Онези млади жени — поинтересува се Грийнборн, — всичките ли са изпаднали в такова положение като Ребека?
— Не, не всички — отговори Мейзи. — Някои са вдовици. Други са били изоставени от съпрузите си. Доста от тях са избягали от мъжете си, защото са ги биели. Има много жени, които търпят болката и остават със съпрузите си, дори те да ги пребиват от бой. Но когато една жена забременее, започва да се притеснява, че ударите ще навредят на детето й — и тогава си тръгва. Но наистина повечето от момичетата тук са като Ребека. Те просто са направили глупава грешка.
— Не смятах, че има какво още да науча в този живот — отбеляза възрастният мъж. — Сега обаче разбирам, че съм бил глупав и невеж.
Мейзи му подаде чаша чай.
— Благодаря ти — каза й той, — много си мила. Аз никога не съм се държал добре с теб.
— Всички правим грешки — живо възкликна тя.
— Какво хубаво нещо сте постигнали тук — продължи старецът. — Къде иначе биха отишли всички тези бедни момичета?
— Щяха да раждат бебетата си из канавките и мръсните забутани улички — отвърна тя.
— Само като си помисля, че подобно нещо можеше да се случи на Ребека!
— За съжаление трябва да затворим болницата — сподели Мейзи.
— Но защо?
Тя го погледна право в очите.
— Всичките ни пари бяха в банка „Пиластър“ — обясни. — В момента нямаме нищо.
— Така ли? — попита той и дълбоко се замисли.
Хю се преоблече в нощна риза. Възнамеряваше да си легне, само че изобщо не му се спеше. Затова седна пред камината и потъна в нерадостни мисли, загледан в огъня. Отново и отново прехвърляше в ума си ситуацията с банката, но не можеше да се сети как да я подобри. Въпреки това продължаваше да търси начини.
Неочаквано, в полунощ се разнесе силно, решително тропане по входната врата. Той слезе по халат на долния етаж, за да отвори. Край тротоара бе спряла някаква карета, а един лакей в ливрея чакаше на прага.
— Извинявам се, че ви безпокоя толкова късно, сър — каза мъжът, — но съобщението е спешно.
После му подаде запечатан плик и си тръгна.
Хю тъкмо затвори вратата, когато по стълбите слезе прислужникът му.
— Всичко наред ли е, сър? — разтревожено попита той.
— Само получих съобщение — успокои го Хю. — Можеш да си лягаш.
— Благодаря ви, сър.
Хю отвори плика и видя спретнат, старомоден почерк, какъвто обикновено имат придирчивите и раздразнителни старци. Когато прочете думите, сърцето му буквално подскочи от радост.
Ул. „Пикадили“ №12
Югозападен Лондон
23-ти ноември, 1890 г.
„Уважаеми Пиластър,
След като размислих малко, реших да се съглася с предложението ти.“