Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
— С удоволствие бих ви върнал парите от собствения си джоб — отвърна той. — Само че и аз изгубих всичко.
— Сигурно може все пак да се направи нещо? — настояваше тя.
— Опитах. Всъщност точно се връщам от среща с Бен Грийнборн. Помолих го да спаси банката и да плати на кредиторите ни, но той отказа. Горкият човек, той също си има проблеми: очевидно внучката му Ребека е избягала с приятеля си. Както и да е, без неговата подкрепа нищо не може да се направи.
Рейчъл се изправи.
— Май ще е най-добре да се видя и да поговоря с баща си.
— А аз трябва да отида в Камарата на общините — каза Дан.
Двамата излязоха.
Сърцето на Мейзи бе преизпълнено с чувства. Тя бе ужасена от перспективата да затвори болницата и разтърсена от внезапното разрушаване на всичко, за което бе работила; най-много обаче я болеше заради Хю. Припомни си, сякаш бе станало вчера, онази нощ отпреди седемнайсет години, когато след надбягванията в Гудууд Хю й разказа историята си. И сега чуваше огромната мъка в гласа му, докато й обясняваше как баща му се бе разорил и бе отнел живота си. Тогава й каза, че един ден ще стане най-умният, най-консервативният и най-богатият банкер на света — сякаш вярваше, че по този начин ще облекчи болката от загубата си. И може би точно така би станало… Вместо това го бе споходила същата съдба като баща му.
Погледите им се срещнаха от разстояние. Мейзи разбра безмълвната молба в очите му. Изправи се бавно и отиде при него. Застана до стола му, обгърна главата му с длани и я положи на гърдите си. После започна бавно да го гали по косата. Той сложи ръка на кръста й. Първо я докосна съвсем предпазливо, но после силно я притисна към себе си. След което, най-накрая, се разплака.
Когато Хю си тръгна, Мейзи започна да обикаля отделенията. Сега сякаш виждаше всичко с нови очи: стените, които сами бяха боядисали; леглата, които бяха купили от вехтошарски магазини; красивите завеси, ушити от майката на Рейчъл. Припомни си с какви нечовешки усилия двете с Рейчъл бяха отворили болницата: битките им с Организацията на здравните заведения и общинския съвет; как неуморно бяха обикаляли и очаровали уважаваните глави на семейства и критично настроените духовници в района; и че единствено от чист инат бяха успели да постигнат всичко. Утеши се с мисълта, че в крайна сметка бяха победили. Болницата отвори врати, работи в продължение на цели единайсет години и помогна на стотици жени. Мейзи обаче бе мечтала за истинска, дълготрайна промяна. Тя гледаше на болницата като на първото заведение от десетки подобни, разпръснати из цялата страна. В това се бе провалила.
Докато минаваше из отделенията, разговаряше с всички жени, които бяха родили днес. Всъщност се притесняваше единствено за госпожица Никоя. Тя бе дребничка и слаба, а бебето й бе съвсем малко. Мейзи предполагаше, че е гладувала, за да прикрие бременността от семейството си. Мейзи винаги се удивляваше как го правят тези момичета — тя самата бе станала огромна по време на бременността си и й личеше още в петия месец — но опитът я бе научил, че това се случва непрекъснато.
Седна на леглото на госпожица Никоя, която в момента хранеше бебето си, момиченце.
— Не е ли прекрасна? — попита младата майка.
Мейзи кимна.
— Има черна коса, точно като твоята.
— Косата на майка ми е същата.
Мейзи се протегна и погали миниатюрната глава на момиченцето. Като всички бебета, и то приличаше на Соли. Не, всъщност…
Мейзи се сепна от внезапното си прозрение.
— О, божичко! Знам коя си!
Младата жена се вторачи в нея.
— Ти си внучката на Бен Грийнборн, Ребека, нали? Крила си бременността си, докато е било възможно, а после си избягала, за да родиш!
Очите на момичето се разшириха.
— Как разбрахте? Не сме се виждали, откакто съм била на две годинки!
— Но познавах много добре майка ти. Все пак бях омъжена за брат й. — Кейт не бе така надменна като останалите от семейство Грийнборн и се бе държала мило с Мейзи, когато те не бяха наоколо. — Освен това помня времето, когато ти се роди. Имаше черна коса, също като дъщеря си.
Ребека се уплаши.
— Обещайте ми, че няма да им казвате!
— Обещавам, че няма да предприема нищо без твоето съгласие. Но смятам, че трябва да се свържеш със семейството си. Дядо ти е много разстроен.
— Именно от него ме е страх!
— Разбирам те — кимна Мейзи. — Той е коравосърдечен, вечно намусен старец, както чудесно знам от собствен опит. Но ако ми позволиш да поговоря с него, мисля, че мога да го вразумя.