Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
АГЕНТИ на Шаи са работили още и в британската администрация в Палестина. Така Шаи може да се смята за първата специална служба на Израел, защото действа далеч преди на 14 май 1948 г. да бъде провъзгласена независимата израелска държава. Впрочем още през юли Шаи е разпуснато във връзка с образуването на АМАН (израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) и на ШИН БЕТ (вътрешното разузнаване).
Съществува още и Алия Бет — службата е създадена през 1937 г. от Хагана в помощ на евреите, нелегално имигриращи от „вражеските територии“, след като британците налагат драстични имиграционни ограничения. В много отношения Алия Бет изпълнява функциите на разузнавателна агенция. След създаването на държавата тя използва разузнавателна информация от други агенции, но има и свои източници в различните страни. Преди и след Втората световна война дейността й е изключително успешна — оказва помощ на стотици хиляди евреи от Съветския съюз и от арабските страни, които желаят да се заселят в Израел.
В средите на разузнаването скандалите се разчуват бързо. ИСЕР БЕЕРИ — първият ръководител на Аман, е предаден на военен съд за използване на мъчения и за екзекуцията на хора под съмнение, че са извършили предателство. ИСЕР ХАРЕЛ поема израелското разузнаване, въпреки че е ръководител на Шин Бет. По-късно МЕИР АМИТ — ръководител на Аман, изоставя романтичния авантюризъм, характерен за времето, когато се създават израелските специални служби, и поставя разузнаването на високопрофесионална основа. Той скоро извежда израелските агенции за сигурност на равнището на тези в Съединените щати, Великобритания и Франция.
През 1951 г. обаче израелските разузнавателни организации все още са в процес на укрепване. Високопоставен сътрудник от Министерството на външните работи, отговарящ за разузнаването, след пътуване до САЩ предлага на министър-председателя Давид Бен Гурион да бъде създадена агенция, подобна на ЦРУ. По идея тя трябва да отговаря единствено пред министър-председателя. В резултат на тази препоръка е създаден Централният институт за разузнаване и специални задачи (Mossad Letafkidim Meyuchadim) — МОСАД. Тази организация става гордостта на Израел. Тя може да върши всичко: отвличане, убийство, спасяване на заложници… Агентите й се подпомагат от Главна разузнавателна част — Саярет Маткал, която представлява секретно военно подразделение. За конкретни операции са формирани специални разузнавателни групи.
По-късно в Израел се появява още една специална служба — Научно бюро за свръзка към Министерството на отбраната, наричано тайно ЛАКАМ. Бюрото е създадено през 1957 г. при пълна секретност. Дори водещият израелски разузнавач Исер Харел не знае за създаването му. Първоначалното му предназначение е безопасността на Израел при създаването на ядрени оръжия.
Израелските разузнавателни агенции постигат значителни успехи в чужбина. Понякога израелски специалисти от разузнаването са канени от чужди правителствени агенции за помощ във военната организация, икономиката и дори в селското стопанство. Много агенти и „приятели“ предоставят на Израел безценни разузнавателни данни. Един от израелските източници в Съветския съюз дори предоставя на израелците копие от строго секретния доклад на Никита Хрушчов, който по-късно е изнесен пред XX конгрес на комунистическата партия в Москва през 1956 г. и който заклеймява Йосиф Сталин. Докладът бързо е предаден на ЦРУ.
През 1956 г. Израел се присъединява към Великобритания и Франция при планирането на по-късно неуспешното британо-френско нападение за завземане на Суецкия канал. Израелското разузнаване добива доста ценен опит. Именно МРЕЖА на Аман, създадена в Египет през 1954 г., е „искрата“, от която трябва да избухне пожарът. Според плана на Аман негови агенти трябва да нападнат британска и американска собственост в Египет, дискредитирайки по този начин президента Гамал Абдел Насър, който възнамерява да национализира Суецкия канал.
Замисълът на Аман довежда до катастрофални последици. След като през юли 1954 г. е взривена библиотеката на Американската информационна служба, египетското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ разкрива израелския замисъл и предоставя истината на всички медии. В Израел и Съединените щати именно върху Аман е хвърлена цялата вина (вж. ДАР, АВРАМ). Когато през 1956 г. Насър национализира канала, Великобритания и Франция със задоволство приемат да работят с Израел, оценявайки възможностите му за проникване в Египет. Войната приключва бързо с намесата на ООН при активното съдействие на Съединените щати и Съветския съюз. По време на Суецката операция извън официалното американско становище за заклеймяване на нападението ЦРУ дава известна подкрепа на Мосад чрез ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на контраразузнаването на ЦРУ и бивш директор на отдела по израелските въпроси.