Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Шпионският кръг на Зорге е разкрит съвсем случайно. Японски офицери от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО при „лов“ на комунисти се натъкват на Зорге, въпреки че той е имал репутация на човек с антисъветски възгледи. И Зорге, и Одзаки са арестувани на 16 октомври 1941 г., осъдени и обесени на 7 ноември 1944 г. Зорге е награден посмъртно със званието Герой на Съветския съюз и в негова чест е издадена руска ПОЩЕНСКА МАРКА с лика му.
В Китай Зорге използва оперативния псевдоним Джонсън, а в Япония — Рамзи.
ЗПСИ
ЗАКОН ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ ПО СЕКРЕТНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
И
Иванов, Евгений (1926–1994)
Помощник военноморски АТАШЕ в Лондон от 1960 до 1963 г. Изиграва важна роля в АФЕРАТА ПРОФУМО. Син е на офицер от Червената армия. Семейството на баща му е от селски произход, а на майка му — от благороднически. Младият Иванов проявява отрано интерес към военните и през 1943 г. постъпва в Тихоокеанската висша военноморска школа във Владивосток. За кратко през войната воюва срещу японците, а през 1947 г. се завръща в Баку, където завършва висшето си образование.
Служи 2 години на бойния кораб Севастопол и през 1949 г. постъпва във Военнодипломатическата академия в Москва, където в 4-годишен курс се подготвят кадрите на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. През 1953 г. Иванов е изпратен като помощник военноморски аташе в Осло, Норвегия. По-късно работи в съветското посолство в Лондон. Скоро след пристигането си през март 1960 г. се сприятелява с артиста Стивън Уорд, който страда от остеопатия, и влиза в интимни отношения с неговото протеже Кристин Кийлър и вероятно с Манди Райс-Дейвис (и двете непълнолетни проститутки).
Уорд запознава Иванов с каймака на лондонското общество, включително с принц Филип, сър Уинстън Чърчил, лорд Астор и военния министър Джон Профумо. Иванов получава възможност да събира секретна информация от събеседниците си по време на безобидните светски разговори.
Завръща се от Великобритания през януари 1963 г. и учи в престижната Академия на Генералния щаб. След завършването й през 1968 г. е повишен в капитан I ранг. До пенсионирането си през 1981 г. е началник на отдела за анализи в ГРУ.
Съпругата на Иванов също работи в съветското посолство — като шифровчик, но двамата много рядко излизат заедно.
Автобиографичната книга на Иванов „Голият шпионин“ („The Naked Spy“), написана съвместно с Генадий Соколов, е публикувана през 1992 г.
Иванов, Игор (1931)
Без съмнение единственият осъден за шпионаж и пуснат на свобода под гаранция.
Иванов пристига в Съединените щати през март 1962 г. като шофьор в съветската търговска агенция Амторг. Следващата година ФБР успява да разобличи шпионска група от четирима съветски граждани и американския инженер ДЖОН БУТЕНКО, които се опитали да се доберат до секретни планове на стратегическото военновъздушно командване.
През октомври 1963 г. ФБР залавя заподозрените с веществени доказателства. Трима от руснаците работят в ООН и имат дипломатически имунитет. Те са обявени за персона нон грата и са изгонени от Съединените щати. Иванов и американският гражданин са подведени под съдебна отговорност за шпионаж.
През декември 1964 г. и двамата са осъдени на по 30 години затвор. Иванов обаче е освободен под гаранция 100 000 долара, внесени от съветското посолство, а присъдата му е предадена за обжалване по етапния ред в американската съдебна система.
Следващата година руснаците се опитват да разменят Иванов за Нюкъум Мот, американски книготърговец, който пристига като турист в Норвегия, но попада на територията на Съветския съюз (границата между Норвегия и СССР не е била ясно очертана на картата и той просто се е заблудил). След тримесечна пълна изолация Мот е предаден на съда, признат е за виновен за нелегално пресичане на границата и е осъден на 18 месеца в трудов лагер.
Американското правителство отказва предложената размяна. (Мот умира при неизяснени обстоятелства през януари 1966 г.) През 1971 г. Иванов получава разрешение да замине в Съветския съюз при условие, че ще се върне в Съединените щати за следващото заседание на съда. Той не се завръща в Съединените щати.
Ивашутин, Пьотър (1909)
Началник на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, от 1963 до 1987 г. Назначен е за ръководител на ГРУ през март 1963 г. след принудителното оттегляне на генерал-полковник И. А. СЕРОВ. Кариерата на Ивашутин съвпада с управлението на Леонид Брежнев.
Ивашутин е доброволец в Червената армия. През 1931 г. постъпва в армейското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. През Втората световна война е назначен в СМЕРШ, а през 1944–1945 г. ръководи части на Смерш на Трети украински фронт. Тогава той се бори срещу украинските националисти и помага при установяването на комунистическите режими в България, Унгария и Югославия. През този период се среща и се запознава с Брежнев.