Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Мнозина критикуват американската подкрепа за Израел, но в действителност американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ се е възползвала доста от израелците. Някои от изгодите са политически — като речта на Хрушчов, в която се заклеймява Сталин, но повечето са военни. С всяка израелска победа над арабските съседи са били пленявани също съветски оръжия и друго оборудване, често най-съвременно. След бързо проучване на трофеите от израелците докладите, а понякога и пленената техника и оборудване са се предавали на американците. Сред най-важните разузнавателни успехи, постигнати извън бойното поле, е внедряването на шпионина ЕЛИАХУ КОЕН на най-високо равнище в сирийското общество. През 1963 г. той изпраща в Израел осъвременен изтребител МиГ–21, управляван от иракски ИЗМЕННИК, като по този начин му осигурява и безопасно напускане на Ирак с цялото семейство; успява да събере 200 000 технически документа за самолета Мираж от швейцарския инженер АЛФРЕД ФРАУЕНКНЕХТ, а през 1969 г. открадва цялата съветска радарна инсталация Р–12 от египетска територия, вдигайки я с хеликоптер в дръзка нощна акция. Това са изключително смели разузнавателни операции.
Но израелското разузнаване познава и моменти на провал, включително проникване на съветски шпиони (вж. ГОЛДЩАЙН, ВОЛФ; ЛЕВИНСОН, ШИМОН) в негови среди. Дори и суперуспешната в преследванията агенция Лакам не успява да предотврати разкритията на МОРДЕХАЙ ВАНУНУ за проекта на израелската атомна бомба. През 80-те години Дан Равив и Йоси Мелман пишат в книгата „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1991): „Израелските граждани загубиха голяма част от доверието си в тайните служби. Вместо да живеят с чувството, че могат да се разхождат спокойно нощем благодарение на Мосад, Шин Бет и Аман, които ги защитават, израелците просто извръщат глава поради огромните съмнения, които изпитват към разузнавателната общност.“ Историците на израелските разузнавателни агенции цитират генерал Шломо Газит, бивш ръководител на военното разузнаване, който казва, че професионализмът се изплъзва „и на експертно, и на оперативно равнище в службите за сигурност“.
Съвременните сложни методи и квалифицираните агенти, използвани от Израел при събирането на информация за армиите, оръжията и плановете на съседните арабски страни, се пренасочват, когато се налага да се съсредоточат усилията във вътрешната сигурност и защитата от арабски терористи. Шин Бет разработва тактика и методи за справяне с тази вътрешна заплаха. Териториите, присъединени по време на израелските войни — Синайската пустиня, ивицата Газа, Голанските възвишения и Западният бряг, създават нова география и нови проблеми на службите за сигурност. За разлика от израелските граждани — евреи и араби, арабските жители в тези територии не изпитват никаква привързаност към Израел. Някои арабски държави поддържат палестинците в тези територии, а други поддържат и терористичните им операции срещу Израел и срещу Съединените щати.
Разузнавателните агенции срещат повече трудности с „родните“ си терористи — както религиозни, така и политически. Бивш служител на Шин Бет казва: „В групи еврейски екстремисти, които са религиозно мотивирани, е трудно да се проникне. Те са по-предани и задружни от останалите.“
През септември 1993 г. Израел подписва мирно споразумение с Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Израелските разузнавателни агенции откриват, че десни екстремисти са насочили яростта си по-скоро към израелските лидери, отколкото към ООП. Шин Бет предприема действия срещу някои десни, но традиционният страх от подривни действия от страна на левите се запазва. Повечето сили са насочени към нерелигиозни леви групировки, а не към религиозните екстремисти.
Кулминация на обществена критика към израелските разузнавателни агенции настъпва през ноември 1995 г. — след убийството на израелския министър-председател Ицхак Рабин от еврейски религиозни екстремисти. По-голямата част от критиката е насочена срещу Шин Бет за това, че е изпуснал от погледа си антиправителствените фанатици и че не е осигурил надеждна охрана на министър-председателя.
След убийството на Рабин на 4 ноември 1995 г. се настоява за реорганизация и преориентация на Шин Бет. През януари 1996 г. Шин Бет се оглавява от контраадмирал АМИ АЯЛОН, бивш ръководител на израелския военноморски флот, който идва на мястото на Карми Гилон, поел цялата отговорност за провала на Шин Бет и неспособността да се предотврати убийството на Рабин. (Рабин по-рано е настоявал Аялон да приеме поста.)