Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1980 г. популярността на Мосад и на Шин Бет намалява сред народа на фона на обвиненията, че разузнавателните служби незаконно измъчват и убиват невинни палестинци, набедени за терористи. За да се противопоставят на интифадата — палестинския бунт срещу израелската окупация на Западния бряг и Газа, — тайни израелски военни части с КОДОВИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ Чери (Вишна) и Самсон, чиито бойци си слагат традиционните палестински чалми и говорят на арабски, нападат палестинците, преследвайки терористи.
През 1985 г. Лакам поддържа оперативен контрол над вербуването и работата на американския шпионин ДЖОНАТАН ПОЛАРД. Случаят с Полард разярява американците, много от които са знаели за по-ранните разузнавателни действия на Израел срещу Съединените щати. Случаите откъслечно са се появявали в пресата, обществеността не е знаела почти нищо за тях до нашумелия инцидент с Полард. Той нанася огромна вреда на американо-израелските отношения и разделя еврейската общност в Съединените щати. В същия доклад от 1979 г., който възхвалява израелското разузнаване, се твърди, че Шин Бет „се опитва да проникне в американското генерално консулство в Ерусалим с помощта на чиновник, който има връзка с момиче от Ерусалим. За да бъде вербуван чиновникът, се инсценира аборт. Преди този опит за изнудване момичето е било принудено да направи опит да измъкне информация от приятеля си“. В доклада се споменава за няколко подслушани разговора и за скрити микрофони в американските служби и жилища в Израел, а също и за „2–3 неосъществени опита за вербуване на морски пехотинци — охрана на посолството — срещу парично възнаграждение“.
През 1965 г. Корпорацията за ядрени материали и оборудване в Пенсилвания признава пред федералните власти, че компанията не може да даде обяснение за липсата на 90,6 кг обогатен уран. Експертите преценяват, че с липсващия уран могат да бъдат направени най-малко 6 ядрени бомби. Разследването разкрива, че компанията, известна под името НУМЕК (NUMEC), поддържа връзки с представители на Израел, един от които е РАФАЕЛ ЕЙТАН — легендарен израелски разузнавач, напътствал Полард. (След ареста на Полард Лакам е разформирован.)
През март 1978 г. Стивън Брайън — член на Сенатската комисия по международни отношения в САЩ, се среща с група израелски официални лица в кафенето на вашингтонски хотел. Майкъл Саба, представител на Националната асоциация на американците от арабски произход, по-късно под клетва съобщава, че съвсем случайно е седнал на съседна маса и е чул Брайън да казва: „У мене е документът на Пентагона за базите, който с удоволствие ще ви покажа.“ Според следователите забележката се отнася за доклад, свързан с базите в Саудитска Арабия. Брайън, който отрича да е предавал на израелците секретни материали, по време на арестуването на Полард отговаря като заместник-министър на отбраната за износа на защитени американски технологии.
Израел подписва особено и много изгодно дългосрочно споразумение с американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, получавайки необходимото за поддържане на сигурността си. Най-важното е, че има рутинен достъп до снимков материал и други разузнавателни данни, осигурени от американските СПЪТНИЦИ. Но добрите отношения сериозно са накърнени най-малко 2 пъти: през 1981 г., когато Израел извършва успешни бомбардировки над иракски ядрен реактор, който е в процес на подготовка за производството на ядрено оръжие, и през 1985 г., когато Полард е разкрит като израелски шпионин.
Според адмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН, заместник-директор НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ по времето на нападението над Ирак, Израел успява да извърши бомбардировката над реактора, тъй като е разполагал с точни разузнавателни сведения, които обаче не са били предоставени на ЦРУ съгласно споразумението между двете страни. През 1994 г. Инман прави разкритието (когато оттегля кандидатурата си за министър на отбраната): „Погледнах върху картата разстоянието между Израел и Багдад и се почудих как и откъде са се сдобили с точно сведение за целта?“ Той бил научил, че през предходните 6 месеца Израел е имал информация не само за Багдад, но и за Пакистан и Либия. Инман нарежда достъпът на Израел да бъде ограничен до райони на 400 км от границата им: отвъд тази линия израелците трябва да искат специално разрешение. УИЛЯМ КЕЙСИ — директор на Централното разузнаване, по-късно подкрепя решението, твърди Инман.