Вампирът Лестат
- Автор: Райс Энн
- Серия: The Vampire Chronicles #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток -Запад
- ISBN: 978-619-152-139-5
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вампирът Лестат». Краткое содержание книги:
Събуден сред опиянението на рокаджийските времена, вампирът изгаря от жаждата да разкаже миналото си, криещо рой мрачни тайни. Син на благородник от предреволюционна Франция, Лестат е изгнаник по кръв и убиец по душа. Получил дара на безсмъртието, той не може да устои на порива, който бе завладял и Луи в първата книга — да открие истината за произхода на вампирите, да се срещне с най-древните представители на расата си и да намери своето място в света… Загърнат в наметало от вълчи кожи, първите жертви на стихийния му бяс, Лестат сбира в себе си силата на животното, жестокостта на човека и мощта на вампира. Целият свят е сцена за кървавите му трагедии, а хората са статистите в стремлението му към вечността…
С образа на Лестат Ан Райс поема в изцяло нова посока, вън от задънената улица на харизматичния, но пасивен Луи от първата книга. В тази и следващите части се изгражда нова, мрачна митология, смесваща класическия вампирски мит с древни легенди от недрата на времето.
Ще ти разкажа за моята самота, за другите, които сътворих и как те стигнаха до своя край. Как се скрих в земята заедно с Онези, които трябва да бъдат пазени, и възкръснах отново благодарение на тяхната кръв, и живях в продължение на няколко смъртни живота, преди отново да се погреба. Ще ти разкажа за другите истински вечни, с които се срещам само от време на време. За последната си среща с Пандора в град Дрезден в компанията на могъщ и зъл вампир от Индия и за това как се карахме и разделяхме, и за това как открих твърде късно писмото й, с което ме молеше да се срещна с нея в Москва, крехко изписано листче, изпаднало на дъното на претъпкан пътнически сандък. Твърде много случки, твърде много истории, истории с поука и без…
Ала ти разказах най-важното — как Онези, които трябва да бъдат пазени, станаха мое притежание и кои сме ние в действителност.
Сега най-важно е да разбереш това:
Когато римската империя преживя упадъка си, всички стари богове от езическия свят бяха възприемани от преживяващите възход християни като демони. Вековете минаваха и беше безсмислено да им обясняваме, че техният Христос е поредният Бог от горите, умиращ и възкръсващ, също като Дионисий и Озирис преди него, и че Дева Мария всъщност е Добрата майка, обожествена отново. Тяхната епоха бе нова епоха на вяра и убеждение и ние се превърнахме в дяволи, отделени от всичко онова, в което те вярваха, и старите знания бяха забравени или погрешно изтълкувани.
Ала това трябваше да се случи. За гърците и римляните човешките жертви бяха нещо ужасно. На мен ми се струваше отвратително това, че келтите изгориха злодеите във върбовите колоси в жертва на техния бог, както ти разказах. И с християните бе същото. Как можехме ние, боговете, които се хранеха с човешка кръв, да бъдем възприемани като добри?
Ала истинското извращение бе, когато Децата на мрака повярваха, че служат на християнския дявол и също като ужасните богове на Изтока се опитаха да придадат ценност на злото, да повярват в неговото могъщество според великия замисъл, да му дадат справедливо място в света. Вслушай се, когато ти казвам: В Западния свят злото никога не е имало оправдано място. Смъртта никога не е намирала подслон.
И колкото и жестоки да са били вековете след падението на Рим, колкото и ужасни да са били войните, преследванията, несправедливостите, ценността на човешкия живот единствено е нараствала.
Дори и когато църквата издигна статуи и изображения на своя кървав Христос и своите кървави мъченици, тя поддържаше вярата, че смъртта им, така добре използвана от правоверните, може да е дошла само от ръцете на враговете, не на Божиите служители.
Тъкмо вярата в ценността на човешкия живот бе причината по това време килиите за мъчения, кладите и още по-отвратителните средства за екзекуция да бъдат изоставени из цяла Европа. И тъкмо вярата в ценността на човешкия живот сега кара човека да изостави монархията и да премине към република в Америка и Франция.
И сега отново сме на ръба на една атеистична епоха — епоха, в която християнската вяра губи устоите си, тъй както някога езичеството загуби устоите си и новият хуманизъм, вярата в човека, в неговите права и постижения сега е по-силна отвсякога.
Разбира се, не можем да знаем какво ще се случи, когато старата религия отмре напълно. Християнството се издигна от пепелта на езичеството само за да продължи съществуването на старата вяра под нова форма. Може би сега ще възникне нова религия. Може би без нея човекът ще изпадне в цинизъм и себичност, защото той действително има нужда от своите богове.
Ала може би ще се случи нещо още по-прекрасно: светът наистина ще тръгне напред, ще изостави всички богове и богини, всички дяволи и ангели. И в един такъв свят, Лестат, ние ще имаме още по-малко място отвсякога.
Всички истории, които ти разказах, в крайна сметка са също толкова безполезни, колкото и всички древни знания и за човека, и за нас. Образите и поезията в тях може да са прекрасни; те могат да ни карат да потръпваме, когато разпознаваме нещата, които винаги сме чувствали или подозирали. Те могат да ни върнат обратно към времената, когато земята е била нова за човека и изпълнена с чудеса. Ала винаги ще се връщаме към земята такава, каквато е днес.
И в този свят вампирът е единствено Мрачен бог. Той е Дете на мрака. Той не може да бъде нищо друго. И дори да се сдобие с прелестна власт над умовете на хората, то е само защото човешкото въображение е тайното скривалище на първични спомени и непризнати желания. Съзнанието на всеки човек е Дива градина, нека употребя твоята фраза, в която всевъзможни създания преживяват възход и упадък, и се пеят химни, и фантазията поражда неща, които най-накрая трябва да бъдат осъдени и отречени.