Вампирът Лестат
- Автор: Райс Энн
- Серия: The Vampire Chronicles #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток -Запад
- ISBN: 978-619-152-139-5
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вампирът Лестат». Краткое содержание книги:
Събуден сред опиянението на рокаджийските времена, вампирът изгаря от жаждата да разкаже миналото си, криещо рой мрачни тайни. Син на благородник от предреволюционна Франция, Лестат е изгнаник по кръв и убиец по душа. Получил дара на безсмъртието, той не може да устои на порива, който бе завладял и Луи в първата книга — да открие истината за произхода на вампирите, да се срещне с най-древните представители на расата си и да намери своето място в света… Загърнат в наметало от вълчи кожи, първите жертви на стихийния му бяс, Лестат сбира в себе си силата на животното, жестокостта на човека и мощта на вампира. Целият свят е сцена за кървавите му трагедии, а хората са статистите в стремлението му към вечността…
С образа на Лестат Ан Райс поема в изцяло нова посока, вън от задънената улица на харизматичния, но пасивен Луи от първата книга. В тази и следващите части се изгражда нова, мрачна митология, смесваща класическия вампирски мит с древни легенди от недрата на времето.
— Ти ще го сториш ли пак? Да напуснеш това убежище и да се гмурнеш в потока?
— Да, със сигурност. Когато ми се предостави точния момент. Когато светът отново е станал толкова интересен, че не мога да му устоя. Тогава аз ще тръгна по градските улици, ще приема име. Ще върша нещо.
— Ела тогава с мен! — ах, болезнено ехо от Арман. И от напразните молби на Габриел десет години по-късно.
— Тази покана е по-изкусителна, отколкото си представяш — отвърна той. — Ала ако дойда с тебе, ще ти сторя много лоша услуга. Ще застана между теб и света. Не бих могъл да се удържа.
Поклатих глава и извърнах очи, изпълнен с огорчение.
— Ти искаш ли да продължиш да съществуваш? — попита той. — Или искаш предсказанията на Габриел да се сбъднат?
— Искам да продължа — отвърнах.
— Тогава трябва да заминеш — рече той. — Един век по-късно от сега, а може би и по-малко, ние ще се срещнем отново. Аз няма да бъда на този остров. Ще съм отвел Онези, които трябва да бъдат пазени, на друго място. Ала където и да се намирам аз, и където и да се намираш ти, ще те намеря. И тогава аз ще съм този, който няма да иска ти да го напуснеш. Аз ще съм този, който ще те умолява да останеш. Аз ще се влюбя в твоята компания, в твоите разговори, просто в това да те виждам, в твоята издръжливост, в твоята безразсъдност и в твоята липса на вяра в каквото и да било — във всичко онова в теб, което вече твърде силно обичам.
Не можех да слушам това — то ме съсипваше. Искаше ми се да му се моля да ми позволи да остана.
— Напълно невъзможно ли е това сега? — попитах. — Марий, не можеш ли да ми спестиш този живот?
— Напълно невъзможно — отвърна той. — Мога цяла вечност да ти разказвам истории, ала те не могат да заместят живота. Повярвай, опитвал съм се да го спестя на други. И никога не съм успявал. Не мога да те науча на онова, на което ще те научи един живот. Не биваше да преобразявам Арман тъй млад и дори и днес се кая за преживените от него векове наред безумства и страдания. Ти му стори милост, като го накара да навлезе в Париж от днешния век, ала се боя, че вече му е късно. Повярвай ми, Лестат, когато ти казвам, че това трябва да се случи. Ти трябва да изживееш този живот, защото лишените от него пропадат в неудовлетворение, докато най-сетне го изживеят някъде или бъдат унищожени.
— Ами Габриел?
— Габриел е изживяла живота си, тя почти изживя и смъртта си. Тя има силата да влезе отново в света, когато реши, или до безкрай да живее в периферията му.
— А мислиш ли, че тя някога отново ще влезе в него?
— Не зная — отвърна той. — Не съм способен да проумея Габриел, въпреки опита си — тя твърде много прилича на Пандора. Но аз никога не съм разбирал Пандора. Истината е, че повечето жени са слаби — и смъртни, и безсмъртни. Ала когато са силни, те са напълно непредвидими.
Поклатих глава. Притворих очи. Не исках да мисля за Габриел. Габриел си бе отишла, независимо какво си говорехме ние тук.
И аз все още не можех да приема това, че трябва да замина. Това място ми изглеждаше рай. Ала вече не възразявах. Знаех, че той е твърдо решен, знаех и че няма да ме принуждава. Той щеше да ме накара да се разтревожа за своя смъртен баща, да отида при него и да му кажа, че трябва да замина. Оставаха ми няколко нощи.
— Да — отвърна той меко. — Има и други неща, които мога да ти разкажа.
Отново отворих очи. Той ме гледаше търпеливо, с обич. Усетих болката на любовта тъй силно, както някога по Габриел. Усетих как в очите ми бликват неизбежните сълзи и положих големи усилия да ги потисна.
— Ти научи много от Арман — заговори той с отмерен глас, сякаш за да ми помогне в тази малка мълчалива борба. — А сам научи много повече. Ала все още има неща, на които бих могъл да те науча.
— Да, моля те!
— Е, първо, твоите сили са необикновени, ала не очаквай тези, които ще сътвориш в близките петдесет години, да са равни на теб или на Габриел. Второто ти дете не притежаваше и половината от силата на Габриел, а следващите ще са още по-слаби. Кръвта, която ти дадох аз, ще промени това донякъде. Ако пиеш… ако пиеш от Акаша и Енкил, а ти можеш да решиш да не пиеш… това също ще го промени донякъде. Но без значение на това, един от нас може да създаде само толкова Деца за един век. И новите потомци ще бъдат слаби. Ала това не е непременно лошо. В правилото на старите сборища се съдържаше мъдрост — че силата трябва да идва с времето. А съществува и старата истина: ти можеш да създадеш и титани, и малоумници, но никой не знае защо й как.