Вещицата [bg]

— Но защо ще си признава, ако е невинна? — продължи Патрик.

Джеймс въздъхна.

— Била е дете, била е объркана и са я притиснали да каже нещо, което не е вярно. Но какво общо има всичко това? Какво става? Откъде този внезапен интерес към оръжията ми? Знаете какво работя, оръжията са част от живота ми, не е особена изненада, че имам няколко.

— Притежаваш колт М1911 — каза Патрик, без да отговори на въпроса му.

— Да, така е — каза Джеймс и кимна. — Бижуто в колекцията ми. Легендарен пистолет. Имам оригиналния модел, не някое от по-късните копия.

— Зарежда се с куршуми с плътна метална обвивка, четиридесет и пети калибър ACP[75], нали?

— Знаеш ли изобщо какво означава това? — попита Джеймс.

Патрик преброи до десет и отвърна спокойно:

— И в полицейската академия караме оръжеен курс.

Не смяташе да си признае, че всъщност беше принуден да зададе на Турбьорн доста въпроси относно куршума.

— Е не, в големите градове все имат някаква представа, но тук в провинцията старите зазубрени познания бързо ръждясват — каза Джеймс.

Патрик го игнорира.

— Не отговори на въпроса ми. Така ли е?

— Да, така е. Пише го още в първия урок от учебника.

— Откога притежаваш оръжието?

— О, отдавна. Това е първият ми пистолет. Получих го от баща си, когато бях на седем.

— Значи, си добър стрелец? — попита Патрик.

Джеймс се изпъчи.

— От най-добрите.

— Колко стриктно следиш оръжията си? Възможно ли е някой да е взел някое от тях без твое знание? Докато си бил в командировка, например?

— Винаги знам къде са оръжията ми. Защо се интересувате от моя колт? И от Лейф? Ако си спомням правилно, той се самоуби преди доста години. Съпругата му беше починала от рак или нещо такова…

— А, може би не си чул? — каза Патрик.

Усети известно задоволство, тъй като за миг му се стори, че в погледа на Джеймс се прокрадна несигурност.

— Какво да съм чул? — попита Джеймс, а интонацията му беше толкова равнодушна, че Патрик се зачуди дали не си е въобразил.

— Изровихме го.

Нарочно остави изречението да виси самотно във въздуха. Джеймс се умълча, но после се поизправи и каза:

— Изровили сте го?

Сякаш не разбираше какво се има предвид. Патрик осъзна, че се опитва да спечели време.

— Да, получихме нова информация — каза той. — Така че отворихме гроба. Оказа се, че не е било самоубийство. Няма как да се е застрелял с оръжието, което е държал в ръка, когато е намерен.

Джеймс мълчеше. Все още гледаше арогантно, но Патрик усещаше, че самоувереността му е поддала. Струваше му се, че долавя уязвимост, малка пробойна, и реши да се възползва.

— Освен това получихме сведения, че си бил в гората в деня, когато малката Стела е била убита — каза той, след което се поколеба и каза нещо толкова преувеличено, че спокойно можеше да се нарече лъжа: — Имаме свидетел.

Джеймс не реагира, но на слепоочието му пулсираше малка вена. Изглежда, обмисляше как да постъпи.