Тетрарх [bg]

— Да, там. — Тя посочи.

Никс огледа следите със същото внимание. Подозрението му я наскърби.

Той разпрати слугите да претърсят склона на кратера на стотина крачки от ръба. Всяка диря и всяко разместено камъче бяха прегледани. Това отне по-голямата част от утрото. Прибраха Гилаелитовия кристален жезъл, който не изглеждаше повреден. Накрая те се върнаха при Тиан, останала на терасата под лозите.

— Наистина е така, както каза — рече Никс. — Следите са категорични. Отвлечен е от лиринкси.

— Но защо?

— Не зная.

Никс седеше на масата, загледан в пергамента си. Широките му пръсти бяха оцапани с мастило. Изглеждаше объркан. Останалите слуги стояха край вратата, също тъй смутени и уплашени. Тиан ясно можеше да види мислите им.

Без Гилаелит те нямаха нищо. До този момент не им се бе налагало да се изправят пред проблем, свързан с отсъствието му — някои семейства му бяха служили поколения наред. Сега него го нямаше и Нириандиол оставаше незащитен.

Донесеният кристален жезъл лежеше положен на масата. Той представляваше удължена призма, полупрозрачна и тежка, завършваща в единия край с лъскава метална дръжка и розетка от лимонит в другия. В обучението си Тиан още не бе достигнала до тези устройства; но тя пак разбираше, че в правилните ръце това би могло да бъде опасно оръжие.

Тя го прибра у себе си.

— Какво ще правим сега, Никс?

— Аз не мога да направя нищо! — оплака се той, кършещ пухкави ръце. — Лиринксите може да са го пренесли през половината континент.