Скрутатор [bg]

— Каква цел? — любопитно каза Тиан.

— Да те държа далеч от неприятности, например — отвърна Малиен и смени темата. — Успяла си да избягаш от Витис?

— Нямах избор. Когато пратениците на Юриен се завърнеха, той щеше да ме убие.

Малиен отпусна филията си.

— И защо смяташ така?

— За да не ми позволи да разкрия пред други тайната на полета.

— Но той не разполага с нея. Ние двете сме единствените, които я знаем.

Тиан зина.

— Ти… Ти не си им казала?

— Защо да им казвам?

— Те са аахими.

— Преди хиляди години сме се отделили от тях. Колкото и да копнеем да се върнем, Сантенар е нашият дом. Ние сме друг народ, Тиан. Отдавна сме обърнали гръб на клановете и никога няма да се върнем към това безполезно сражение за превъзходство. Освен това Историите напътстват да се пазим от Първия клан Интис и особено от хора като Витис. Той поражда у мен прекалени асоциации с Тензор и Питлис. И двамата са били велики, но това величие се е простирало и до мащаба на глупостта им, докарала много страдания на вида ни. Никога не бих предала подобно съкровище в ръцете му.

— Той може би вече пътува насам… Аз нараних Минис по време на бягството си. Може и да съм го убила. Има и други, които са мъртви със сигурност. Не се осмелих да спра, за да узная. Освен това…

Засрамената Тиан не можеше да погледне събеседницата си в очите. Тя бе избрала лесното бягство и оттогава не бе спирала да съжалява.

— Да? — подкани я Малиен.

— Първенците на клан Елинор получиха нареждане да ме пазят. Те се отнасяха добре към мен, а аз избягах с пълното осъзнаване, че им навличам жестоко наказание.

— Те поискаха ли обещание, че няма да бягаш? И ти даде ли такова?

— Не.

— Тогава съвестта ти е чиста. След като преодолеят първоначалния си шок, аахимите от Елинор може да изпитат известно възхищение към теб — за начина, по който си ги надхитрила.

— Но Минис…

Малиен въздъхна.

— Бедствието те следва навсякъде, където отидеш. Това е нещо, над което трябва да помисля. Разкажи ми всичко. Започни от деня, в който се разделихме.

Повествованието отне целия следобед, няколко чайника, още едно хранене и, късно вечерта, по чашка ликьор от личните запаси на Малиен.

— За подобна мила млада жена ти определено притежаваш талант за разруха — каза аахимата.

— Ако Витис не бе ме задържал против волята ми… Ако не бе планирал да…

— Не е нужно да се оправдаваш. — Малиен се облегна назад и замислено допря пръсти до устните си.

— Има и нещо друго.

— Слушам те.

— Направих глупост, Малиен. Минис се закле в пръстена, който му изработих — ето този — че ще стори всичко по силите си, за да ме спаси. А…

Аахимата я погледна насърчаващо.

— А аз не му повярвах. Той е толкова слаб. Опитах се да подсиля клетвата му, като… като се заклех в амплимета.

Малиен я погледна сепнато.

— Заклех се в амплимета, че ако Минис ме предаде и този път, ще съжалява до края на дните си.