Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— А, ето те и теб — рече майка, изправяйки се спокойно. — Ще пиеш ли един чай?
Нейният свойски тон ме сепна.
— Много мило, Поледра — отвърна божеството и се настани до масата.
— Нали си спомняш Поулгара — продължи майка.
Древният бог леко наклони глава, а после втренчи в мен пронизителните си очи, които сякаш виждаха всичко.
— Поздравявам те, Поледра — обърна се той към майка. — Сътворила си шедьовър.
— Нали стана твърде сполучлива — отвърна скромно майка.
— Тя е достойна, пък и много повече от това, за своята задача. — После отново се обърна към мен. — Добра среща, Поулгара — поздрави ме той. — Как е древният ти баща?
— Добре е, най-свети от всичките — отвърнах. — Последните събития не му оставят много време да проявява лошите си навици. Ето защо не си подкопава здравето с пиене, както прави обикновено.
Той се разсмя при тези думи и на мен малко ми олекна.
— Повиках те, защото имам причина за това, Поулгара — продължи божеството. — Колкото и да ми е приятно да си приказваме спокойно и безгрижно, трябва да те уведомя за нещо, което скоро ще се случи. Не искам изненадата да разстрои здравия ти разум.
— Звучи доста страшно, най-свети.
— Според мен няма да е чак толкова страшно, Поулгара. — Двете с майка ти сте били много близки, но сега ще станете неразделни — дори по-привързани, отколкото бяхте със сестра ти в майчината утроба.
Погледнах го изненадано.
— Отдавна хората от твоето семейство владеят дарбата да приемат форми, които са различни от тяхната собствена.
— Така е — съгласих се.
— Необходимостта изисква сега двете с майка ти да приемете една и съща форма.
— Правили сме го вече, най-свети. Прекарвали сме редица щастливи часове, летейки като сови из въздуха.
— Ти не схвана мисълта ми, Поулгара. Сега ще има само една сова и тази форма ще побере и двете ви. Накратко — когато дойде мигът, двете ще се слеете в образа на една сова и ще трябва да изкарате така известно време.
— Но мигар това е възможно? — възкликнах аз.
— И синът ми Алдур попита същото навремето — отговори той. — Мислиш по същия начин като него.
— И каква е целта на всичко това? — продължих да питам изумена аз. — Какъв трябва да е резултатът?
— Сливането ще помогне на теб и майка ти да се превърнете в едно цяло и ще прикрие присъствието ви от останалите. Нито едно чуждо око или пък съзнание няма да са способни да ви различат. Нито човек, нито бог ще може да усети, че е подслушван и наблюдаван от вас двете.
— Вярно ли е това? Ама че забавно! А кой ще има честта да бъде подслушван от мен и от майка?
— Че кой мислиш? Ще проникнете в ръждясалото обиталище на сина ми Торак, което дори в момента с трясък се търкаля из планините на Алгария. Синът ми е много самотен, още откакто вдигна над главата си Сферата на Алдур и с това причини разкъсването на света. Сега той е изолиран и презрян, затова особено остро чувства самотата си. Ето защо се впуска в дълги разговори със своите ученици. В повечето случаи те са напълно безцелни, само и само да заглушат изгарящата го самота. В такива случаи най-верният му приказчик е Зедар Вероотстъпника и двамата говорят за най-различни неща.
Най-сетне схванах задачата ни.
— Тогава ние двете с майка ще кацнем върху стрехите на ръждясалия му тенекиен дворец и ще подслушаме какви планове кроят.
— Това, което трябва да разберете, не касае военни въпроси, Поулгара. Торак знае за теб, а и вие с баща ти усещате всяка негова стъпка. Но той има друг замисъл и ти трябва сама да научиш за него. Това ще те подготви за избора, който трябва да направиш в недалечно бъдеще. Не искам да те плаша, но съдбата на Вселената ще зависи от твоя избор.
Светият Ул може наистина да не е искал да ме плаши, но точно това направи с последните си думи.
— Няма ли да е по-лесно ти да ми разкриеш замисъла на сина си, най-свети? — попитах плахо. — Да застана лице в лице с Торак, даже ако той не може да ме види, не е от най-приятните задачи.
— Ти си по-смела от цяла армия, Поулгара — отвърна той. — Всички ние ти вярваме и разчитаме на теб.
— Няма да позволя на Торак да ти стори нищо лошо — успокои ме майка.
После Ул си отиде.
— Дори не докосна чая си — оплака се майка.
На следващата утрин двамата с баща ми напуснахме Улго. Като се измъкнахме отново на покритите със сняг улици на Пролгу, той предложи най-напред да хвърлим един поглед на армията на Торак, преди да се върнем в Рива. Не го показах, но неговото предложение леко ме стресна. Обикновено баща ми е въплъщение на леността и мързела.