Последният довод на кралете [bg]

Джизал усети през седлото си някаква лека вибрация и в следващия момент конят му подскочи. Над покривите на къщите от едната страна на улицата се надигна облак прахоляк.

Тъкмо щеше да попита какво става, когато въздухът беше раздран от мощен гръм. Звукът връхлетя групата като ужасяващо тежка стена и Джизал усети как ушите му писват. Хората застинаха с отворени усти. С облещени от ужас очи, конете се вдигнаха на задни крака и започнаха да ритат. Конят на Варуз подскочи и хвърли безцеремонно стария маршал от седлото.

Джизал нямаше време да мисли за него в момента, беше зает с укротяването на своя жребец и насочването му по посока на взрива. Нямаше търпение да разбере какво се беше случило. От небето се посипа градушка от камъни, които зачаткаха по паветата и покривите на околните къщи. От запад се надигаше огромен кафяв облак.

— Ваше Величество! — долетя отзад умолителния вик на Горст. — Да се връщаме!

Джизал не му обърна внимание. Излезе на площад, осеян с натрошен камък и отломки от стени, някои с размерите на градински бараки. Когато облакът прах се разнесе, Джизал установи, че познаваше това място. Добре го познаваше. От северната страна на този площад имаше таверна, в която някога често беше ходил, но сега нещо беше различно — мястото беше някак по-просторно и отворено… долната му челюст увисна. Цялата северна страна на площада беше всъщност стената на Арнолт и сега на нейно място зееше огромен кратер.

Явно гуркулите бяха прокопали тунел под стената и го бяха напълнили с проклетия си гърмящ прах. Слънцето избра точно този момент да пробие облаците и Джизал видя добре цялата пролука в стената и потъналия в руини квартал Арките от другата страна. На ръба на кратера се беше струпало солидно множество гуркули, с блеснали на слънцето брони и извадени оръжия. Спускаха се надолу по изровения склон.

Първите вече бяха успели да се изкатерят от другата страна на ямата и излизаха на осеяния с отломки площад. Няколко зашеметени от взрива защитници пълзяха в прахоляка, кашлящи, плюещи, задавени от пушилката, но повечето лежаха неподвижно на земята. Джизал не виждаше никой наоколо, който можеше да спре прииждащите гуркулски войници. Никой, освен него. Замисли се какво би направил на негово място Харод Велики.

Отговорът изглеждаше очевиден.

Куражът може да дойде отвсякъде, да бъде предизвикан от много неща. В подходящия момент страхливецът за секунди може да се превърне в герой. Шантавият, лекомислен прилив на смелост, който изпита в този момент Джизал, беше породен предимно от вина и страх, но също от срам заради този страх. Допълнително го подсилваха яростното недоволство от това, че нищо не ставаше, както беше очаквал, и от внезапно осенилата го мисъл, че ако сега умреше, това щеше да сложи край на куп досадни проблеми, за които иначе не намираше решение. Далеч не най-благородните съставки, но когато хлябът е вкусен, кой пита пекаря какво слага в него?